ILINAт

19/03/2024

when you touch the first delicate tips of the source you feel guilt for wasting time not respecting it. i’m sorry. let’s start over. i promise to cherish. we can do this.

11/01/2024

22.12.23
Opening night of “Soul for the food”, solo exhibition at

Positioning dark satire of media’s food for the subconscious next to real dishes for the body. An investigation of the recipient’s behaviour.

„ With 16 Michelin stars, Media is probably the most universally recognised chef to ever exist. One can taste their signature dishes at the Restaurant of False Ideals, located in the well-known vast city of information , called the Internet.

Known for their unique spice blend of new ways to improve yourself in a physical and material way, taking you as far away as possible from the basic thought your initial form is enough The experience in the restaurant is mind-shattering. You lose all connection with your consciousness, chasing the opportunity to taste the false ideal of how satisfying the meal is supposed to be.

The dessert is the real trick. You’re left starving from the main course and at the breaking point of the experience, they serve a mouth-watering sufferlé. The soft bite of disappointment for underachievement gives way to a sweet layer of self-pity, slowly cooked in “Im not good enough sauce”. Served in a cold plate, garnished with absolute crumble of your idea of self.
Overall, there is only one question left at the end of the experience:

If reality is a projection of the mind, which we constantly feed with words of uncertainty and blame for not achieving Media’s ideals of existence, what would your physical reality look like?
You hold the knife and the fork. You decide what to ingest. You have to spit out food that tastes bad in your soul.”

- concept and menu of the exhibition.

Thank you all for participating in the idea, thank you Madre for the heart-warming welcome.

21/12/2023

“Детински колаж 2”

21х30см

21/12/2023

“Детински колаж 1”

21х30см

21/12/2023

“Както го почувстваш”
19.12 НЧ “Развитие”

Преди месец получих предложение от детската си учителка по рисуване да направя изложба в родния си град.

Вместо да подходя с чистия ентусиазъм на човек с възможност за създаване на колективен креативен процес, фокусът ми автоматично се измести към несигурност. От теми, мнения, очаквания, организация и трудна комуникация с авторитети тип “ти ли ще ми кажеш как се вършат нещата?много си млада да знаеш повече от мен”.

В изследване на собствената си нелогична реакция реших да превърна обстоятелствата в най-маловажния аспект на процеса. Защо, по дяволите, не можем просто да се оставим на величието в естествения творчески акт? Не може ли понякога да бъде “каквото стане”?

Поканих Hristiyana Yordanova, Екатерина-Мария См Пънк Миткос, Iliyana Grigorova и Надежда Стойчева да култивираме заедно усещане. Да покажем чиста форма на създаване, без условия. Да си поиграем заедно, без да търсим одобрението ви.

Това не е изложба. Тук няма място за консуматорско отношение, очаквания и авторитети. В живота на създаващите цари безпричинна обремененост от идеали и изисквания, които съпровождат всяка наша стъпка. Тук единствената намеса в творческия акт на артиста е условието да чувства.

Процес, лишен от фалшивата ви увереност. Моментни кулминации на прости човешки стремежи за величие резонират в илюзия за контрол над чужд творчески поток. Кой си ти да се изправяш пред свободния израз на креативният процес?

Когато е нужно единствено да усетиш пряката връзка, която се опитваме да осъществим чрез съзнанието и ръцете си. Опитай се да почувстваш, вместо да мислиш вместо нас.

Това не е изложба. Това сме ние.

Благодарим.

21/12/2023

„Обект като необятно субективно пространство”

100х70см
въглен върху картон, колаж

анализ на взаимодействие между концептуален обект и публична среда,

——————————-

Творбата участва в “COEXIST”, проект на студенти от Факултет по изобразително изкуство към ВТУ, колективна идея за междуличностна и равноправна интеракция между студентите, между сградата и „обитаващите“ я, между нейното „тук и сега“ и въведените „намеси“.

Съществуваме заедно в среда на творчество. Това е съвместно съжителство.

08/12/2023

13/09/2023

◼️ Вайръл • Свилена Донева - Хари

◽️ Какво значи мечта?
Какво значи да мечтаеш?
Правиш ли го сам за себе си или за някой друг?

◼️ На 22.09, петък, от 18:00, Svilena Doneva ще ни представи своята позиция спрямо дисфункционалността на съвременните взаимоотношения.

◽️ Локацията на инсталацията ѝ ще бъде ул. Крайбрежна 8, строежа срещу механа “Тихия кът”.

◼️ Очакваме ви на Строежа по време на Нощ на Самоводската Чаршия и Фестивал на занаятите, за да отбележим участието на втория артист в проект “Вайръл”.

08/09/2023

◾️ 22.09 | 18:00 | Вайръл • Свилена Донева - Хари

▫️ Ако се чудите какво виждате на снимката, това е подписа, който Svilena Doneva - Хари използва последните няколко години.

◽️По многозначният път на логиката, болестта на дистанцията в съвременното общество може ли да бъде и наследствена? Ако попиваме добри и лоши аспекти от наставниците ни в живота, следва да развиваме модели на поведение, рефлектиращи тяхната собствена (не)способност да създават връзки и взаимоотношения.

◼️ Хари разглежда позицията на любовта в дисфункционалните съвременни отношения, не като обединяващ фактор, а като маска, която авторитетните фигури в живота ни носят, докато ни казват как е най-правилно, според тях, да бъдем щастливи.

◽️“Ако една мечта е наложена от външна сила и бавно прави своето гнездо още от началото на житейския ни път, дори и да я постигнем, тя наша ли е била?
Често наставниците ни прекрачват границата на нужната намеса и се опитват да ни насочат към път, който не ни принадлежи. А понякога дори предават своите неизпълнени мечти.
Можем ли да почувстваме съвършеното щастие и удовлетворение, ако знаем, че не сме ние, които сме диктували своето бъдеще?” - повдига въпроса младата визуална артистка, с апел към обществото да търси корените на своята дистанцираност от света не в него самия, а в корените на рода си.

26/08/2023

◽️ Всичко се случва с причина. Независимо колко абсурдна, фрустрираща и излишна може да бъде една ситуация, тя води до правилния резултат. Вселената ти е подготвила специална изненада. Само за теб и твоите вътрешни победи. Които никой не вижда. Абе, добре си живееш със себе си. Всичко ще бъде наред.

- Илина, седмица преди изложбата ѝ в Лондон, четяща имейл от Ройъл Мйейл, да не ги споменавам, как картината ѝ пътува обратно към България, под предтекст, че има непЛаТеНи мйИтничЕСки таАкси, които е физически невъзможно да покриеш през сайта, имейла и телефонния номер на Националните Английски пощи.

◼️ Понякога ми харесва да си представям картината като мъченица. 7 дена път до Светата Галерия, само за да види светлината преди работното време и да бъде безмилостно върната към най-близкия пощенски офис.

◽️ Всичко се случва с причина, си казах и когато застанах в ъгъла на пространството и наблюдавах първосигналните, чисти реакции върху лицата на всеки зрител. Как присвиват очи докато четат, потръпва им леко усмивката. Стоят и попиват всеки имейл като страница на таблоидно списание, в търсене на отговор на въпрос, който не могат да си зададат.
Те усещаха заедно с мен. Абсурда на повредената комуникация.
A justified adjustment.
40x50
mixed media/digital
The Holy Art gallery, London