Replica Coins

Replica Coins Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Replica Coins, Arts and entertainment, Lazur, Varna.

03/11/2020

И си заприиждаха сватбари най-свободно, затракаха токчета по мозайките от IV век... Попитах водещия церемонията кое е длъжностното лице и защо допуска посетителите д...

На 19 август 14 г. сл. Хр., след 40 години начело на Римската Империя, народа на Рим се сбогува с император Октавиан Авг...
19/08/2020

На 19 август 14 г. сл. Хр., след 40 години начело на Римската Империя, народа на Рим се сбогува с император Октавиан Август - той е на 75. Да си спомним думите, изречени от най-добрия, според мнозина, на смъртния му одър - "Намерих Рим от глина, оставям ви го от мрамор. Добре ли изиграх ролята си? Тогава аплодирайте ме на тръгване!”....Велик! Аве Цезар!

Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г.
Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел – резултатът от нея е Римската империя. С управлението на Август започва период на относителен мир, известен като Pax Romana, след който, след продължителните погранични и граждански войни, в Средиземноморския свят за повече от два века се установява мир. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използвайки добре развитата пътна мрежа на империята основава официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни. Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим в Северна Европа. След смъртта си през 14 г., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син Тиберий.

Император Константин е останал в историята като Константин Велики, а в християнството с Елена, неговата майка като равно...
25/07/2020

Император Константин е останал в историята като Константин Велики, а в християнството с Елена, неговата майка като равноапостолни – св. Константин и св. Елена

Константин Велики е известен с издаването на важния Милански едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си. Неговата майка царица Елена е живяла благочестив живот и е оказала влияние върху сина си, който от малък е странял от езическите обреди, въпреки че е бил езичник. За неговото велико дело Християнството го причислява към светиите заедно с майка му и ги канонизират – св. Константин и св. Елена. За техен празник Православната църква е избрала 21 май.

Константин Велики е известен с издаването на Миланския едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си.
Константин Велики е известен с издаването на Миланския едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си.

Той е роден на 27 февруари 274 г. (не е много известна датата на раждане, но се прима тази) в Наисус (Naissus днешен Ниш в Сърбия), и е починал на 22 май 337 г. сл. Хр. в Анцирона (Ancyrona), днес в Турция. Баща му е бил един римски офицер Констанций Хлор, който по-късно станал римски император.

Константин се присъединил към баща си, където се е отличил в Британия и Галия преди смъртта на Констанций Хлор на 25 юли 306 г. в Галия. Константин веднага бил обявен за Цезар от войските си. Това събитие дало начало на формата на управление на четирима управници начело на империята (тетрархия). Последвала разпра между тях за царуването над Рим, в която Константин победил. В този военен сблъсък той бил с по-малобройна армия, но има една подробност – накарал войниците си да сложат кръстове по щитовете си, въпреки че били езичници.

Делото на св. Константин с издаването на декрет за спиране гоненията на християните и даване на пълна свобода на всякакви вероизповедания е едно велико историческо събитие. Той е узаконил Християнството като официална религия в Римската империя. Преди да се възцари в Рим, е имало страшни гонения на християните от езичниците в лицето на император Диоклециан, а също и на Максимин, Максенций и други.

Божието Провидение обаче го е водило за ролята, която имал да изиграе на световната сцена. Той не можел да скъса с езическите си обичаи и разбирания, но по време на кризи е почувствал кой е истинският Бог. На него както и на майка му и на баща му, са направили впечатление верността и живота на християните.

Св. Константин се отказал от езичеството и след като виждал в християните важна опора на римската империя, което е основен залог за преуспяването и могъществото на държавата, която според него трябва да прокара път към ново общество свободно и без насилие, за установяване на Божието Царство на земята.

Константинопол - столицата на Римската империя се превръща в голям и важен град по идея на император Константин Велики, пръв от римските императори узаконил християнството.
Константинопол – столицата на Римската империя се превръща в голям и важен град по идея на император Константин Велики, пръв от римските императори узаконил християнството.

За съжаление има исторически сведения, които говорят, че той не е бил наистина покаян християнин, а си останал езичник чак до смъртта си. Към края на живота си е приел христовата вяра с кръщение както му е реда. Тъй като бил император трябвало е да се занимава и с държавни дела и затова е отлагал пълното си посвещение на Бога, а и защото е чувствал своето недостойнство.

Някои историци смятат, че не е бил истински покаян християнин и е узаконил Християнството само по изгодни за империята причини. Въпреки всичко, той е проправил пътя на Христовата вяра и с това е допринесъл много за цялото човечество.

На 25 юли 306 г. сл. Хр., Константин I (Велики) е обявен за римски император от войските си. По това време той е на 34 г...
25/07/2020

На 25 юли 306 г. сл. Хр., Константин I (Велики) е обявен за римски император от войските си. По това време той е на 34 години. Наследил е баща си Констанций Хлор и е бил в Еборакум (Йорк, Англия), Британия, когато е обявен за Август и император на Римската империя. В последсквие отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

На 20 юли, 356 г. пр.Н.Е. е роден Александър III Македонски Велики, владетел на почти целия, познат античен свят. Най-мо...
20/07/2020

На 20 юли, 356 г. пр.Н.Е. е роден Александър III Македонски Велики, владетел на почти целия, познат античен свят. Най-могъщия владетел на този свят става цар на древна Македония, фараон на Египет, цар на Азия и на Персия.

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна, в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица Олимпиада (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир. Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпия е основната му жена, вероятно заради сина им Александър. По традиция рода на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.
През 336 г. пр.Н.Е., след като Филип е убит, Александър бързо е коронован за цар. След като отстранява всички сериозни заплахи за неговото управление и вече гръцките градове-държави са твърдо под македонска власт след битката при Херонея, Александър предприема голямата кампания, която баща му е планирал: завладяването на Изтока и могъщата Персийска империя.
Александър успява да се възползва от политическата нестабилност в региона и разширява владенията си отвъд Персия в Мала Азия, Сирия, Египет, Месопотамия, Партия и Бактрия. Достига и навлиза в необятната Индия. Александър обаче не променя драстично съществуващите административни системи. По-скоро той ги използва за неговите цели. Той не е заинтересован да налага неговите собствени идеи за истина, религия или поведение над завладяните народи, докато те охотно държат търговските и снабдяващите линии отворени, за да хранят и оборудват неговите войски, което е важен аспект на неговата способност да управлява обширни територии. Това не означава обаче, че той не потушава безмилостно въстания или се колебае да унищожи жестоко онези, които му се противопоставят. Много от градовете са се предали съвсем доброволно, само при мисълта какво се е случило с предишните градове, осмелили се да му се противопоставят - всички избити и само един пожален, за да разказва. За кратко време, Александър се превръща в жив бог сред много от завладените от него народи. Образът му се митологизира и митовете за него заливат целия античен свят, като митовете за боговете. Александър сече малко монети със своя собствен образ; това правят неговите наследници. Причината е, че Александър Велики бил и все още е мощен символ на власт, военен гений и завоевател, жив бог, независимо дали това негово описание е исторически точно. Неговият образ, име и легендарна власт продължават да вълнуват и да оказват политическо влияние дълго след смъртта му.
Образът на АЛЕКСАНДЪР III МАКЕДОНСКИ завинаги ще остане, като образа, който е изобразяван най-много и за най-дълъг период от време върху монетите на много царства, династии и империи чак до късната античност и отвъд нея.

На 12 юли 100 г. пр. Хр., е роден Юлий Цезар. Той е роден в Рим в семейството на проконсул Гай Юлий Цезар и Аурелия Кота...
12/07/2020

На 12 юли 100 г. пр. Хр., е роден Юлий Цезар. Той е роден в Рим в семейството на проконсул Гай Юлий Цезар и Аурелия Кота. Неговото семейство, аристократично, но не са били влиятелни, твърдяли обаче, че са произлезли от богинята Венера чрез нейния син Еней.

Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar), е римски военен и политически лидер и един от най-влиятелните мъже в световната история. Изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в Римска империя. Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порци Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55 пр.н.е.. Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. "Зара е хвърлен", заявява Юлий цезар и превеждайки своите легиони през Рубикон, започвайки гражданска война през 49 г. пр.н.е., от която излиза като неоспорим господар на римския свят. След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава . Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори да убият диктатора на Мартенските Иди (15 март) през 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е официално обожествен обожествен от сената.

Начетен мъж, велик военачалник и стратег, опитен политик и писател, пожизнен Диктатор на Римската империя, Гай Юлий Цезар е една от най-влиятелните и значими фигури в световната история, подчинил живота си на принципа "побеждавай и прощавай". Цезар, загива тъкмо от ръцете на хора, които е победил и помилвал.

Управление:октомври, 49 пр.н.е.–15 март, 44 пр.н.е.

Други титли:Caesar Divi Julius Augustus

Роден:12 юли 100 пр.н.е. / 102 пр.н.е.Рим, Римска република

Починал:15 март 44 пр.н.е.

Предшественик :Луций Корнелий Сула (като диктатор на Римската република)

Потомци:Юлия Цезарис

Наследник:Октавиан Август

Династия:Юлиево-Клавдиева династия

Баща:Гай Юлий Цезар Майка:Аврелия Кота

На 11 юли, 138 г., Антонин Пий, е обявен за император на Римската империя след смъртта на неговия осиновител Адриан.Тит ...
11/07/2020

На 11 юли, 138 г., Антонин Пий, е обявен за император на Римската империя след смъртта на неговия осиновител Адриан.

Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и представител на т.нар. „Петима добри императори“.
Наследник на благородническата фамилия Аврелии, с корени в галския град Немаус (Ним), Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Азия и Сирия, достига консулство през 120 г., ставайки доверено лице на император Адриан.
По-късно, когато посоченият от императора за негов приемник Луций Елий умира, Антонин бива осиновен от Адриан и обявен за цезар и наследник на принципата на 25 февруари 138 година. Тогава Антонин е задължен от Адриан да осинови младежите Марк Аний Вер и Луций Комод Вер, които било предвидено да станат императори след неговата смърт. След смъртта на Адриан на 11 юли същата година, Антонин наследява императорската власт. С възкачването си, Антонин проявил почит към Сената, отказал да търси и преследва заговорници против властта и обявил амнистия за наказаните от предшественика му по политически причини. Антонин получава от Сената прозвището Пий („благочестив“) заради предаността си към своя осиновител, император Адриан, който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите. Новият император поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство. В културно-идеологически аспект той изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите. Подобно на предшественика си Адриан, Антонин се придържа към мирната политика. През своето управление той почти не напуска Рим, но успява да запази мира и стабилността в империята, твърдейки че е по-добре да бъде спасен живота на един римлянин, отколкото да бъдат убити хиляди врагове. Но според по-късни преценки на изследователи, той стига твърде далеч в стремежа си да избегне войната и пропуска големи възможности.
През март месец 161 г. Антонин се разболява от треска и на 7 март умира. Причислен е към обожествените императори. Неговото управление става модел за подражание на следващите владетели, някои от които приемат името Антонин в знак на почит към него и добавят титлата Пий (Pius) към официалните си звания.

ИМПЕРАТОР МАКСИМ /236-238/Син на император Максимин Трак, провъзгласен от баща си за съимператор през 236 г. до 24 юни 2...
24/06/2020

ИМПЕРАТОР МАКСИМ /236-238/

Син на император Максимин Трак, провъзгласен от баща си за съимператор през 236 г. до 24 юни 238 г.
На този юнски ден, легионери, недоволни от жестокия и твърд нрав на Максимин Трак, убиват и сина /на 16 години/, и бащата. Избити са и всички близки пълководци и приятели, а телата им захвърлени без погребение. Главите на двамата императори били изпратени в Рим. Сенатът одобрява издигането за императори на 80 годишния Гордиан І и неговия син Гордиан ІІ, а съвсем скоро след това и на Балбин и Пупиен.
238 година е известна в римската история като годината на 6-те императора: Максимин І Трак, Гордиан І, Гордиан ІІ, Балбин, Пупиен, Гордиан ІІІ. Тук липсва Максим, може би защото е малолетен и не е имал участие в управлението.

Вижте няколко портрета на младото момче, което така и не успява да бъде действащ съимператор, закрит от мощната фигура на грубоватия и твърд баща, генералът-войн с „плашещ външен вид и колосални размери“ - императорът Максимин Трак с родно място някъде в Долна Мизия или Тракия /днешна България/.

На 22 май 337 г. на 65 години, умира Константин I (Великият).Той се разболява по-рано през пролетта и започва да се подг...
22/05/2020

На 22 май 337 г. на 65 години, умира Константин I (Великият).

Той се разболява по-рано през пролетта и започва да се подготвя за смъртта си, включително да бъде кръстен като християнин преди да умре. в Nicomedia.

Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus, 27 февруари 280 г.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император, провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година. Той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Медиоланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята. Византийският литургичен календар, ползван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол – Градът на Константин. След смъртта на Константин през 337 Константинопол остава столица на Изтоната римска империя за повече от хиляда години. Константин е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия) в римската провинция Мизия на 27 февруари 272 (274, 280 или 282 г.), като син на римския военачалник Констанций Хлор и първата му съпруга Елена. Дъщеря на ханджия, тя има изключително важно влияние в живота на сина си. Младият Константин получава военнно образование, започва да говори свободно гръцки език и се увлича по философията. След назначаването на баща му за единия от двамата цезари в тетрархията през 293 г. Константин служи в двора на Диоклециан в Никомедия. Там той се отличава със силата и ловкостта си, и постепенно става много популярен. Император Константин често е употребявял израза „Сердика е моят Рим“ станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата църква в града „Св. София“ едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа.

Address

Lazur
Varna

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Replica Coins posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share