Фабрика Вулкан – свободна територия
(По повод изложбата на варненските графици от фабрика Вулкан и персоналната изложба на Петьо Маринов в Галерия Арте)
Откриване на 10 ноември 2015 от 18.00 часа – Куратор Аксиния Джурова
През 1975 г. във Варна, една стара сграда от тридесетте години на ХХ век, останала тогава в самия център на града, се превърна в база на художниците и в едно от най-добрите гр
афични средища у нас. Всичко това разбира се, не прави от само себе си тази „свободна територия на изкуството“, наречена по-късно Фабрика Вулкан, в която група млади графици и художници, между които Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Милко Божков, Венцислав Антонов, се поселиха, ремонтирайки я, създавайки първите ателиета и обединявайки около себе си останалите. И въпреки различната щудираност, част от тях бяха завършили във Велико Търново, други в София, трети, присъединили се малко по-късно към тях, като Димитър Трайчев – в Москва, те бяха едно обединение, постигнато благодарение на изключителните професионални и лични качества на своя лидер Стоимен Стоилов. Този, който със своята толерантност, организационна гъвкавост и контакти, успя да консолидира разноликите, експанзивни и в много случаи абсолютно непредвидими като реакции и изяви варненски художници, да ги импулсира в създаването на петото в Европа международно графично биенале, събрало най-добрите в тази област от света, и не без значение да допринесе за митологията, създала се около Фабрика Вулкан. Не случайно битката около нейното оцеляване в началото на 90-те години предизвика така силни реакции от страна на самите художници и на гилдията въобще.
„Вулкан беше явление. Истински „вулкан“ в художествения живот на България по онова време. Много автори се изградиха като имена и стилистика именно там. Вулкан беше творческа лаборатория за обмен на идеи, смисъл и вяра в изкуството“.
Стоимен Стоилов
„Познавам художници, които целуваха асфалта, влизайки във Вулкан. Това беше свободна територия.“
Димитър Трайчев
„ Ако не беше Вулкан и Клубът никога нямаше да станат биеналетата по графика във Варна.“
Жоро Лечев
„Вулкан не може да бъде преместен. Вулкан не може да бъде създаден отново другаде. Вулкан е обител, която трябва да бъде опазена.“
Ванко Урумов, 9.04.1992 г.
„Останаха едни грозни боклуци, след един красив живот“
Милко Божков
А какво е станало днес с момчетата от фабрика Вулкан, с тези млади в 70-те и 80-те години художници и графици, как минаха те през годините и каква е цената на компромиса за оцеляването им днес, след загубата на този център на изкуството, реституиран след 1992 г. и сравняван в онези години с френския Бобур?
Отговор на този въпрос се опитва да бъде даден от Галерия Арте, която предприема серия от изложби на част от ядрото художници и графици на фабрика Вулкан. Първата проява ще е на 10 ноември, когато с една ретроспекция на графики, направени в началото на 80-те години, на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Георги Лечев, Петьо Маринов и Милко Божков и със самостоятелна изложба на Петьо Маринов, на любителите на изкуството ще се даде възможност да преценят направеното в началото на техния път и тяхното развитие днес. Ранните графики са освен в малък формат, но са показани и силните им експерименти в областта на големия формат, в който личи смелото използване на цвета в диапазона от директната експресия до лирична интерпретация на сюжета, подкрепени с умело използване на различните графични техники.
Днес част от тях работят предимно в областта на живописта. Такива са новите платна, които Петьо Маринов показва в Галерия Арте и в които, под влиянието на съвременните аудиовизуални средства и френетичен живот, композициите са динамични и разпокъсани, носещи новия ритъм на живот, в отличие от неговите камерни и особено привлекателни в ретро стил интимни гравюри от началото на 80-те години, които също ще видим в Галерия Арте.
Аксиния Джурова
