09/01/2017
09.01.1909 г. – Ирландският изследовател ЪРНЕСТ ШАКЪЛТЪН достига на 156 км от Южния полюс – най-близко от всички изследователи до този момент. Сър Ърнест Хенри Шакълтън (15 февруари 1874 – 5 януари 1922) е британски пътешественик, изследовател на Антарктика. Кавалер на Викторианския кралски орден. Роден в градчето Килки на 48 км от Дъблин като второ от десет деца в семейство на фермер. На 16-годишна възраст напуска колежа и постъпва във флота, където като особено любознателен юноша овладява особено бързо морското дело. През 1894 полага успешно изпит за флотски офицер, през 1896 получава сертификат за помощник-капитан, а две години по-късно за капитан на кораб.
През 1901 – 1904 взема участие в антарктическата експедиция на Робърт Скот, която става сериозна школа за по-нататъшните му полярни изследвания. Скоро след преждевременното си завръщане от Антарктида Шакълтън е избран за секретар на Кралското шотландско географско дружество и започва да развива активна дейност за организирането на нова британска експедиция на ледения континент с цел покоряване на Южния полюс. По същото време и Скот започва подготовка за нова експедиция и между тях се заражда съперничество.
Плановете за експедицията са съставени с голям размах. Бреговият отряд трябва да се състои от три групи, като една от тях трябва да изследва Земя Крал Едуард VІІ, втората, южната, трябва да се отправи на покоряване на Южния полюс, а третата е необходимо да потегли на запад и да достигне до Южния магнитен полюс. За целите на експедицията е оборудван здравия, но бавен кораб „Нимрод“…
В началото на октомври 1908 Шакълтън с трима спътници се отправя към Южния полюс с шейни теглени от манчжурски понита. При прехода през шелфовия ледник Рос всичките животни умират от изтощение и Шакълтън и спътниците му са принудени сами да се впрегнат в шейните, за да продължат пътя си на юг през ледената пустош. На 9 януари 1909 достигат на 179 км от полюса, до 88º 23' ю.ш., но заради недостиг на припаси и заради много силните ветрове са принудени да се върнат. Обратния път е тежък и труден. На 23 февруари 1909 групата достига до главния склад, като всички са слаби и болни. Тогава Шакълтън решава да остави в склада двамата обезсилени Маршал и Адамс, а той заедно с Уайлд се отправя към базата за помощ. На 28 февруари двамата достигат до базата, къде бързо е организирана спасителна група и на 4 март 1909 всички се натоварват на палубата на „Нимрод“.
