23/04/2026
https://www.facebook.com/share/p/1D6MDtjgEs/
На 23 април 1856 г., във Видим, дн. Чехия е роден Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička - Ян Вацлав Мърквичка). Български художник от чешки произход. Живописец, педагог и обществен деец. През 1894г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.
Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“. Работи и в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.
Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.
През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.
През 1889 г. се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3г. е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938г.
