08/07/2018
ЧЕРНАТА ШАПЧИЦА
от Нанси Цветанова - 10г., май 2017г.
редактор: Дора Иванова
Имало едно време момиче на име Черната шапчица. Тя била с червени коси, зелени очи и облечена с тъмно лилава рокля, износена и доста прокъсана. Носела и винаги черна шапка. Нейната баба била стара и болна жена, при която тя често ходела, изпратена от майка си, за да я навести и да занесе разни продукти в една голяма кошница. Само че бабата не била обикновена старица, а зла и своенравна вещица, която въпреки възрастта си, криела толкова злина, че след всяко посещение на внучка й, Черната шапчица ставала сприхава и проклета, сякаш лошотията на баба й била заразна. Ето защо животните в гората , където тя живеела се опитвали всячески да й попречат в тези посещения. Но Черната шапчица намирала винаги път до дома на баба си.
Веднъж тя пристигнала в дома й и я заварила много, много болна.
- Ох, мила бабо, та ти си много зле! Как мога да ти помогна? – попитала Черната шапчица натъжена.
- Мила моя, аз знам една рецепта, която може да ми помогне и да се възстановя. Ти трябва да намериш съставките за нея и да забъркаш лекарството. Но те предупреждавам, че откриването им ще е свързано с много препятствия и изпитания - казала злата вещица.
Черната шапчица нямала лошо сърце и обичала баба си, та възкликнала с ентусиазъм:
- Добре, мила бабо. Ще направя всичко необходимо, за да си здрава.
Тя изскочила навън, за да търси съставките за лекарството. Но тя не знаела, че баба й скрила от нея една подробност. Тези билки не само щели да я излекуват, но щели да й дадат огромна магическа сила, с която злата вещица можела да унищожи вселената.
Първата съставка била хурозем. Тя е вкусен плод с червен цвят и розово-червени ивици. Черната шапчица търсила дълго и обикаляла много, докато го открила под едни храсти, в отдалечен и затънтен край на гората. Тогава дошъл ред на втората съставка. Това било смола от дърво, растящо в Гората на болката. Това било истинско предизвикателство, защото там дърветата били живи и зли. Всеки, който се осмелявал да пристъпи в тяхната гора, те заключвали в дървена клетка, където оставяли жертвите си да гният, докато накрая ги изяждали.
Черната шапчица се отправила към Гората на болката, въпреки че изпитвала страх. Та нали само тези съставки щели да излекуват нейната баба! Събрала всичката си смелост и прекрачила в това злокобно място. Мигом едно дърво я хванало и заключило в дървена клетка. Но Черната шапчица не загубила кураж. Протегнал се, отчупила един клон и с него направила дупка в дървото. Извадила буркана, който носела и в него събрала всичката смола оттам. Черната шапчица била слабо дете и успяла да се провре между решетките на клетките. Хукнала да бяга, но насреща й изскочили още две дървета. Тогава тя направила голямата си черна шапка на парашут и се оставила на вятъра да я отнесе далеч от това страшно място. Така се измъкнала без една драскотина от Гората на болката.
Кацнала на една поляна и седнала на сянка под едно дърво да отдъхне.
- Ох, едва успях да се измъкна! За малко да умра, но ще издържа и следващото изпитание, за да помогна на баба да оздравее. – казала тя.
Последната съставка била билката сумарка. Това е твърд, зелен и светещ зеленчук, който дава много голяма сила. Но това било и най-голямото изпитание, защото на света растял само на едно място, близо до кула, охранявана от страшен дракон. До кулата имало градинка, която била заключена, а ключът за нея се намирал в устата на змея.
Черната шапчица си отдъхнала и се запътила натам. Когато пристигнала , тя не видяла дракона и се опитала да влезе, но било заключено. Отчаяно, момичето се обърнало да се огледа и какво да види! Пред нея стоял изправен огромен червен змей с рога и големи крила. Черната шапчица се парализирала от страх, но тъй като имала жалостиво сърце, тя не искала да убие този звяр. Тогава се сетила за огновите. Това били драконови бисквитки, кръгли и плоски, с пълнеж от вкусни боровинки. Тя извадила няколко от джоба си и ги показала на дракона. Огромният звяр започнал да маха с опашка като куче, а очите му заблещукали от радост.
- Аз отначало се изплаших много – промълвила Черната шапчица – но ти си голям сладур!
Драконът изплюл ключа, докато се опитвал да изяде огновите, а Черната шапчица го погалила нежно по главата. Отключила градината и взела сумарката оттам. Отвън драконът я чакал, а той бил заприличал досущ на домашен любимец. Черната шапчица се метнала на гърба му и казала:
- Ха, искаш ли да ме закараш вкъщи! Добре, да потегляме!
Полетели двамата нови приятели и скоро стигнали до дома. Но докато червената коса на момичето се развявала по време на полета, то не усетило как изпуснало листа с рецептата от бабата. Точно в този момент оттам минал вълкът и я намерил.
- Олеле, злата вещица е замислила да се възроди и да ни унищожи – простенал той.
Защото знаел каква всъщност е тази рецепта. Завтекъл се към къщата на злата вещица, но вече било много късно. Черната шапчица била сварила отварата и бабата я била изпила.
Небето станало черно, а вещицата полетяла във въздуха със злокобен кикот- Вълкът се опитал да призове останалите животни, но те били омагьосани и стояли като вкаменени. Само Черната шапчица и драконът били будни.
Тогава вълкът грабнал сабя и се метна на гърба на дракона. Започнала люта битка със злата вещица. От ръцете й излизали светкавици и за жалост една от тях уцелила дракона, който паднал ранен.
До този момент Черната шапчица стояла отстрани и потресена наблюдавала битката. Тя не можела да повярва, че нейната любима баба е нещо толкова зло. Но щом видяла нейният дракон, нейният нов приятел, да лежи ранен на поляната, тя се завтекла да му помогне. Щом го погалила нежно, драконът започнал да се променя. Червеният цвят изчезнал и той станал ослепително бял. Очите му станали сини, а главата и крилете му се обсипали с цветни диаманти. Драконът се надигнал и отворил уста, откъдето излезли цветен дим и огън и те поразили злата вещица.
Небето се просветлило и станало ярко синьо. Черната шапчица извикала:
- Къде е моят дракон?
- Ето ме, това съм аз – отвърнал змеят – твоята преданост и обич ме промениха и ми дадоха сили да преборя злата вещица.
- Не мога да повярвам, та ти говориш! – възкликнала Черната шапчица.
Оттогава драконът и вълкът били обявени за герои, макар да продължили да живеят като домашни любимци на Черната шапчица. Тя била обявена за най-големия приключенец и всички в гората заживели щастливо.
редактор: Дора Иванова
рисунка: Нанси Цветанова
