19/11/2025
В някои картини ни се струва, че слоевете боя са започнали да се излющват и оттам се подават различни цветни подложки или текстури – също както влиянието на времето върху творбите на старите майстори и иконите. По-грапавите повърхности забавят окото, докато през други се плъзга неусетно. Тези ефекти сякаш заплашват да заличат най-горния образ, но в действителност задвижат нови визуални течения, разкриват други композиционни възможности и ни позволяват да погледнем назад в миналото. По този начин, съживявайки повърхността на канавата, Вукадинов съживява миналото и то вече не е мъртва материя. Картините му принадлежат на много епохи и много светове. Човек може да си помисли, че самото време ги е създало, излющвайки слоеве, напуквайки повърхности, добавяйки патина и прах. Но времето рядко постига красиви, потрепващи текстури в единствен цвят, където някъде в ъгъла е останала неправилна форма, разположена с точност и замах, които само големият артист притежава. Може би ако времето беше художник, ако можеше да композира и да подбира, да разполага и подрежда цветове и петна, би създало тази свръхсетивна живопис, принадлежаща на много светове и много епохи.
След броени дни ние и нашите сетива ще трябва да се сбогуваме с всички тези усещания, които нито една репродукция и каталог не могат да предизвикат. Повечето от най-влиятелните произведения вероятно ще заминат към наследниците му в Америка след като държавата, в лицето на своите културни институции не направи нищо, за да задържи собственото си визуално богатство. Не знам какво направи и Националната галерия с милионите за откупки, получени в наследство, които стиска като селски скъперник. Приживе Вукадинов отказваше да показва своите работи в България. Изглежда е бил напълно прав, след като нито една държавна глава не потрепна пред неговото изкуство. И след като и ние като зрители не направихме нищо, освен да ахкаме, охкаме и да се преструваме, че ни пука.
Можем само да благодарим на организаторите, на Софийската градска художествена галерия, на колекционерите и най-вече на наследниците за тези два месеца - краткото време на изложбата, когато имахме всичкото време на света.