Еtikki

Еtikki Една страница за поезия и любов :-)
Тук публикувам стиховете, които пиша и понякога малко проза.
Дано ви харесат!

15/04/2026

Дълго

Събирам си останките след тебе.
Не беше най-достоен за обичане.
Не си ми като вярата потребен,
не си ми невъзможен за отричане.
Не ми помогна да погребвам трупове.
Не ме спаси от личния ми Ад.
Но с топлина ръцете ти изкупваха
тъгата на безумния ни свят.
Уютно бе на силното ти рамо.
И беше ми красиво, беше нежно.
И да повярвам трябваше ми само,
идеята за някаква надежда.
Сега си тръгваш. Нека да боли.
Ти просто бе поредната измама.
След теб небето дълго ще мълчи.
А аз ще свиквам дълго да те няма.

26/03/2026

Хроника на тъгата

Започваш да ми липсваш. И боли.
Сърцето ми се свива във гърдите,
а всички тези хубави лъжи,
че всичко е наред, бодат в очите ми.
И стичат се от мен като вода,
която някой просто е прегазил...
И питам - за какво да се държа?
Какво да търся и кое да пазя?
Започваш да ми липсваш и тъга,
залива всичко светло помежду ни.
И питам се с уплаха докога,
ще бъдеш мой, дори и във съня ми.
Започваш да ми липсваш и боли.
И тази болка бавно ме разкъсва.
И мисля пак за твоите очи,
в които само искам да възкръсна.

12/10/2025

Насила не можеш да даваш.
Не можеш да бъдеш утеха,
и пристан не можеш да ставаш,
на някой, ни дом или стреха.
Не можеш да бъдеш любима,
на някой неможещ да люби,
неимащ не може да има,
щом себе си иска да губи.
Ще бъде обречено. Пусто.
Ще бъдат ръцете ти празни,
защото не искаш да пуснеш,
човека, обичан напразно.
Ще бъде умора и болка,
да даваш не можеш насила...

Обичах и исках те толкова,
че дълго без теб ще умирам.

05/02/2025

Зная, че сърцето ми е гладно
и това ме кара да те искам.
И не трябва в устните ти хладни
да опитвам да намеря смисъл.
Зная, че душата ми е жадна,
затова копнее да те има
и не съм наистина пропаднала,
в чувството, че с теб и мене има ме.
Зная, че не си това, което,
ще запълни тихите ми нощи,
но умът ми с тебе пак зает е
и ме караш да мечтая още.
И те искам. Толкова те искам,
в този свят, във който ми е празно.

И дори с тъга приветствам риска,
да се влюбя в някого напразно.

03/02/2025

Вървя по смълчаните улици,
а нощ е, навярно е три
и нося пакет със безумици
и шепа със мъртви мечти.
Луната над мене е мраморна
и всъщност е тъмно и в мрака,
онези въпроси забравени
за отговор още ме чакат.
Преследват ме пак въпросително,
в пороя от мисли отричани.
Изскачат неискани, питайки,
била ли съм всъщност обичана.
Била ли съм нечия някога,
или се раздавах напразно?
И щом съм била много чакана,
защо вътре в мене е празно?
А нощ е. Луната е искрена.
и вече не носи тъга.
Понесла пакета си с истини,
прибирам се вкъщи сама.

26/01/2025

Трябваше ми малко -да повярвам
в думите ти, в шепнещия мрак,
в твоите ръце, че съм реална
и че мога да обичам пак.
Трябваше ми малко - да почувствам,
тази топлина във моята зима,
огъня ти в гладните ми устни
и да си помисля, че те имам.
Само че, сърцето ти е птица
и не могат да те притежават,
болката във моите зеници,
жаждата в човешкото ми тяло,
моята любов и моите нощи,
моите разплакани очи,
моето желание за още
чувството, че толкова боли.

Птиците отлитат надалече.
И са твои само кратък миг.
А след тях остава най-човешки,
рана. И не спира да кърви.

07/01/2025

Докосни ме, защото изсъхвам,

като цвете без капка вода

и ръцете ти могат да вдъхнат,

нов живот, както прави дъжда.

И ще можеш с очите си само,

пак да върнеш лъчите във мене,

или пак да превърнеш в пламък,

моите устни, ужасно студени.

Докосни ме, поне за минута,

топлината при мене върни

и очите ще спрат да се лутат,

а сърцето ще спре да кърви.

После можеш отново да тръгнеш

и отново да бъдеш далече.

Обещай, че при мен ще се връщаш

и ще мога да чакам аз вечно.

18/11/2024

Дано

Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.
За нечии ръце, нозе, коси.
Луната уморено ме изчаква,
навярно ще започне да вали.
А аз повтарям...Слушат ли? Едва ли.
Звездите ще въздъхнат на отиване,
а слънцето дори ще ме погали,
когато стане време за прибиране.
И облаците бързат отегчено,
и никой не разбира на света,
че толкова самотно е във мене
без допира на твоята ръка.
И спирките навярно са заети,
със своите задачи и дела
или не знаят нищичко за тебе...
И няма те, а страшно съм сама.
И хората се раждат и обичат.
Животът продължава да е песен.
Врабчетата на въздуха се вричат,
а аз ги питам-знаят ли къде си?
Денят не отговаря на молбите ми,
а вятърът извива се студено...
Не мога да забравя за очите ти.
Дано да мислиш мъничко за мене...

13/11/2024

Забрави ли ме?

Забрави ли ме? Или ме намираш
все още във шума по тротоарите,
в онези тъмни сенки под очите ти,
в онази тишина пред огледалото?
В ръцете ти, превърнали ме в рана,
в онези думи, никога неказани,
в това, което никога не стана,
и няма шанс дори да се намразим?
Забрави ли ме? Свърши ли се вече,
с онези неразумни обещания,
с онази близост, днес така далечна,
която ме превръщаше във мания?
Която ме превръщаше в магия,
която ти поставяше крила,
с онази близост, правеща ни "ние"
с онази наша мъничка лъжа?
Забрави ли сълзите ми и болката?
Забрави ли, че бях безумно права?
Изглеждаш ми щастлив, че си свободен.
А аз защо не мога да забравя?

03/05/2024

Понякога, когато съм сама
И искам да съм някъде до тебе,
Измислям си, че мога да летя
И да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда
И тайно през прозореца ти светя,
Докосвам се до твойта топлина
И влизам тихо във съня ти цветен.
Понякога съм капчица роса,
Или пък дъх и само те докосвам.
Понякога съм спомен във нощта
И моите ръце те омагьосват.
Понякога съм просто самота
И в мислите ти някак се промъквам,
И плача във стъклата ти с дъжда
И в залеза потъвам щом се мръкне.
Понякога безумно те жадувам
И мислите си пращам да кръжат,
Над твоя ден и тайно те целувам.
За да не бъда толкова сама.

15/04/2024

Любов

Една полудяла любов,
със вплетени пръсти в косите ми,
те пита, дали си готов
да дойдеш със мен под звездите й.
Хвани ме сега за ръка
и следвай ме в моите нощи,
бъди моя лична луна,
обичай и искай ме още.
А аз ще ти дам звездопад
от стихове, смях и целувки...
Ще скитаме просто сред тях
и няма да спим с теб до утре.
А утре... ще легнеш до мен
и тихо ще шепнем за обич.
Една полудяла любов-
не мога да искам аз повече.

Address

там някъде
Sofia
1000

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Еtikki posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category