22/06/2021
Леле, колко отдавна не съм качвала тук! 😳
Така, първо да ви задам един въпрос, правили ли сте колосалната грешка да обещаете нещо на 6, 7-годишни без никакви намерения да го изпълнявате? Ако не сте, НЕДЕЙТЕ! Целувайте ръка и благодарете, че ви спасих да направите подобна глупост!
Сега и кратка история. Преди известно време (къмто 3 месеца някъде), отивайки да взема Сами от градина видях сладурите от групата му да си играят с едно изгнило старо парче дърво, решавайки (да се у главата проста) да спася малките невинни ръчички от попадане на някоя тресчица и/или други телесни повреди, си викам дай ще ги спасявам и ще им отнема тоя боклук, ама хуманно така. Няма ей така просто да се хвърля да им го взимам от ръцете, ще им кажа, че ще им нарисувам нещо и после ще им го върна, а излизайки от градината ще го метна в първия храсталак да си гние спокойно...... ГРУБА ГРЕШКА! Същия тоя ден свърши свободното ми и безгрижно съществуване. Всеки един божи ден тия същите сладури ме посрещаха още от вратата с милион двеста седемдесет и три въпроса и всичките в духа на "Кога ще ни е готова брадвата" (така си бяха кръстили дървото, Один знае защо). Начи по едно време смятах да оставям Сами най-последен в цялата градина, само и само да не отговарям на неудобни въпроси. В един хубав момент реших, че не може да продължава тоя тормоз и вярно ще рисувам по тоя ми ти дънер (слава на разпиления ми мозък и невижданата ми разхвърляност не бях изхвърлила въпросния и си гниеше свободно някъде из масата ми за рисуване). Следва купуване на два вида шкурка, шкурене през сълзи, щото както казах това ми ти гние, и ти го шкуриш, а то се разпада, рисуване по нощите, втори, трети пласт боя, лак и най-накрая след седем валидола, осемнайсе лексотана и кило първак, тоя "шедьовър" цъфна. Малко неравен, леко крив, не съвсем изпипан.... ОБАЧЕ! Като го видяха така светнаха всички, че гледайки го с техните очи ми изглежда като една нова Джоконда и най-красивото нещо дето някога съм правила....