https://www.facebook.com/106971342703293/

Point of no Return, Sofia (2026)

29/08/2023

МОЯТА МАЙКА ГИ ОБОЖАВАШЕ❤

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
47. Metallica – Metallica 1991
Фактите.
Metallica (известен като The Black Album) е петият студиен албум на американската хеви метъл група Металика. Издаден е на 12 август 1991 г. от Elektra Records. Записните сесии се провеждат в One on-One Studio в Лос Анджелис в продължение на осем месеца, което често заварва Metallica в противоречие с новия им продуцент Bob Rock. Албумът бележи промяна в музиката на групата от траш метъл стила на предишните им четири албума към по-бавен, по-тежък и по-изтънчен звук.
В записите участват членовете на групата, които по това време са в състав: Джеймс Хетфийлд – вокали, ритъм китара, акустична китара, водеща китара в „Nothing Else Matters“,Кърк Хамет – водеща китара, Джейсън Нюстед – бас и Ларс Улрих – барабани, перкусии. Майкъл Кеймън участва с оркестрациите в „Nothing Else Matters“.
Личното ми мнение.
1991 г. беше изключителна година. Бяха издадени прекрасни албуми, част от които вече представих ( “On Every Street “ на Дайър Стрейтс, „We Cant Dance” на Дженесис и “Nevermind” на Нирвана).”Черният албум” ,както вече всички свикнахме да наричаме този албум, е четвъртото заглавие от спомената вече 1991г. в моята ретроспекция, а петото заглавие предстои да представя в следващото ревю. Да се върнем обаче на темата – „Черният албум” на Металика. Сладък тинейджърски спомен, поради факта че този албум буквално се превърна в библия и знаме за всички мои връстници по това време. Не познавах човек който да не бе слушал този албум и да не бе свирил парчета от него по разни самодейни концерти и репетиции.
"Enter Sandman" открива този чудесен албум с емблематична интродукция, подкрепена с бас и барабани и постепенно навлизаща в твърдата линия, която този албум поддържа почти през цялото време. "Sad but True" забавя леко темпото, но твърдостта ни най- малко не отстъпва в случая, като за целта китарите са свалени с цял тон, за да придадат още по-голяма тежест и респект.
"Holier than Thou" отново напомня за традиционната траш линия от 80-те години, докато "The Unforgiven" е първият красив момент в този албум.Чудесна балада, с прекрасна мелодия и много сериозен философски текст. Обикновено да се пише за такива песни си е губене на време, така че трябва да се чуе. "Wherever I May Roam" със своята загадъчна интродукция, периодична смяна на темпото и мелодична линия отново дава повод да се връщаме към този албум за пореден път. "Don't Tread on Me" и "Through the Never" са си откровени траш парчета, „джангър” както на жаргон съм свикнал да наричам такива изпълнения.
"Nothing Else Matters" – какво да кажем за тази песен? Когато се върна в моите тинейджърски спомени, дори най- лютите рапъри и чалгари (имам и такива приятели), които по презумция са много сериозно скарани с рок музиката като цяло, пускаха тази песен по своите купони. Задължително упражнение за всеки начинаещ китарист, тепърва изучаващ дебрите на този прекрасен инструмент. Драматизмът, емоционалният заряд, мелодичната линия и прекрасният текст са само част от нещата които са направили тази песен култова и визитната картичка на групата.
„Of Wolf and Man” е много здрава песен , една от най-любимите ми. Енергията , нахъсаните вокали и безкомпросните жици създават страхотна емоция , поне за мен. Трябва да подчертая и споменът от Пловдив от 11.06.1991г. когато бандата буквално разтресе стадиона до Гребният канал, на който имах щастието да присъствам във въпросната паметна вечер.
„The God That Failed „ загатва параметрите на творческите търсения, с които бандата ще се занимава във следващите си албуми. "My Friend of Misery" е поредната силна песен с емблематична интродукция на бас китарата. Почти нямаше басист от моите ученически банди , който да не си настройваше баса на това парче. "The Struggle Within" слага финал на този албум с барабани , напомнящи военен марш, но съвсем скоро китарите напомнят за себе си и преминават като бърз влак.
Каквото и да кажа за този албум ще е малко. Някои го определят като крайъгълен камък в кариерата на бандата, други го възприемат като прекалено комерсиален, трети както мен просто му се радват и го слушат с удоволствие./ Dimitar Uzunov

28/08/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
46. Nirvana – Nevermind.
Фактите.
Nevermind е вторият студиен албум на американската рок група Нирвана, издаден на 24 септември 1991 г. от DGC Records. Това беше първото издание на Нирвана за голям лейбъл и първото, в което участва барабанистът Дейв Грол. Продуциран от Butch Vig, Nevermind се отличава с по-полиран, радио звук от предишната работа на групата. Той е записан в Sound City Studios във Van Nuys, Калифорния, и Smart Studios в Медисън, Уисконсин, през май и юни 1991 г. и мастериран през август в Mastering Lab в Холивуд, Калифорния.
В записите участват Кърт Кобейн – вокали, китари, фотография; Крис Новоселич – бас и Дейв Грол – барабани и бек вокали. Като допълнителни музиканти участват Чад Чанинг – чинели в „Polly“ и Кърк Канинг – виончело в „Something in the Way“.
Личното ми мнение.
Винаги съм се чудел какво лично мнение да имам за албум , който от всички заглавия които съм включил в тази ретроспекция, най-рядко се връщам. Тук не става въпрос за пореден добър албум на някоя добра банда, а за нещо повече – цяла епоха и революция в музиката. Сиатъл и нейната гръндж култура обърнаха представите за рок музиката, наложиха нова мода с милиони последователни на която аз също станах привърженик. И аз имах възможността да бъда част от тази култура. Подобно на младежите отвъд Океана, когато Джими Хендрикс, Джим Морисън и Дженис Джоплин в края на 60-те , за съжаление станали част от прочутият клуб 27. С умиление си спомням как съм ходил с нарязани дънки ичерни тениски в младежкия дом в Ямбол и съм се драл пред микрофона като диво животно, точно по примера на сиатълските банди .
Сега да обърнем внимание на Nevermind. Тук няма да се спирам подробно на всяко парче, защото те сами по себе си не се различават особено помежду си. "Smells Like Teen Spirit" е началото на този албум. Превърнал се в истински химн на моето поколение, това легендарно парче показва какво всъщност представлява Нирвана и гръндж музиката като цяло. Шумни китарни рифове, подплатени от стабилна основа от бас и барабани, провокативни текстове и свободен начин на изразяване.
"In Bloom" продължава тази шумна и бунтарска линия, докато "Come as You Are" успокоява темпото със стилен мотив и спокойствие от шума. „Breed” е типичен гръндж джангър за поддържане на формата, докато "Lithium" е истински шедьовър където Кърт Кобейн показват на света какво трябва да си представя човек когато чуе за Нирвана. Отнесен и философски текст, здрави рифове, апатично и спокойно начало с бас фигури, въобще всички канони на грънджа са спазени. "Polly" е красивият момент в този албум. Акустично парче с насечени акорди, много любимо и свирено хиляди пъти в градският парк с моите връстници. "On a Plain" е запомнящо се със своята мелодия и енергия, а „Something In The Way” е поредно посягане към акустичните китари и личното откровение на Кърт Кобейн. В общи линии можем да кажем, че това са най забележителните парчета в този албум.
В заключение искам да обърна внимание на обложката на този албум, в последствие оказала се пророческа. За да бъда достатъчно красноречив, ще цитирам една статия от сайта на БТВ от 25.08.2021г. - ”Спенсър Елдън е името на бебето, което плувайки се опитва да стигне доларова банкнота на обложката на култовия албум на "Нирвана" - "Nevermind".
Днес Спенсър е на 30 години и съди наследниците на Кърт Кобейн, живите членовe на групата, Къртни Лав и др. за разпространение на детска порнография.
Според адвокатите му голата снимка на обложката е употребена изключително с комерсиална цел. Юристите допълват, че родителите на Спенсър не са подписвали никакъв договор или споразумение, в които да се изясняват условията за използване на кадъра. Те са получили само 200 долара в деня на снимките.”
Както казвам че обложката е пророческа, имам предвид точно това. Да изкарваш пари от щяло и нещяло и да си възпитан в това още от раждането си. Американци , какво да ги правиш!
Това не променя обаче фактите и влиянието което тази група има в световен мащаб и аз споменах за това още в началото./ Dimitar Uzunov

23/08/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
44. Queen – A Kind Of Magic.
Фактите.
A Kind of Magic е дванадесетият студиен албум на британската рок група Куийн, издаден на 2 юни 1986 г. от EMI Records във Великобритания и от Capitol Records в САЩ. Базиран е на саундтрака към филма „Шотландски боец”, режисиран от Ръсел Мълкахи.
В записите участват Фреди Меркюри – главни вокали, бек вокали, клавишни; Брайън Мей – електрическа китара, бек вокали, синтезатор; Роджър Тейлър – барабани, бек вокали; Джон Дийкън – бас, синтезатор. Като допълнителни музиканти са включени Спайк Едни – клавишни; Джоан Арматрейдинг – инцидентни вокали; Стив Грегъри – тенор саксофон; Национален филхармоничен оркестър – аранжимент от Майкъл Камен и Брайън Мей и диригент Майкъл Кеймън.
Личното ми мнение.
Съвсем ясно си спомням датата 24 ноември , 1991 г. Гледах вечерната емисия на Държавната телевизия и по новините съобщиха че Фреди Меркюри е починал. Обявиха в негова памет , че след полунощ ще излъчат концерта в Будапеща. Дочаках го, изгледах го и оттогава не спирам да слушам и да обичам Куийн. Като прибавим и концертът на Уембли, който излезе година след смъртта му, и филма „Шотландски боец” всичко си дойде на мястото. Какво е общото между тези неща? Всичките тези неща ги свързвам именно с този албум, чиято прекрасна музика звучи на тези концерти и във филма.
"One Vision" открива по подобаващ начин както самият албум , така и споменатите концерти и въобще цялото турне което представя този албум по това време. Клавирните импровизации на Брайън Мей преминават в бурни китарни рифове, подплатени с нахъсаните вокали на Фреди Меркюри. Песента е използвана във филма „Железен орел” от 1986г.
"A Kind of Magic" отваря една по-различна поп-рок мелодична линия, толкова характерна за албумите на групата в началото 80-те години. Любим момент за мен представляват елегантните, меки и красиви сола и откоси на Брайън Мей. Разбира се трябва да отчетем и заслугата на Роджър Тейлър като автор и композитор на парчето.
"One Year of Love" дава старт на истинската красота в този албум. Чух го за първи път в филма „Шотландски боец” и по-специално в любовната сцена между героите Конър Маклауд и Бренда Уайът. Синтезаторът на Брайън Мей, саксофонът на Стив Грегъри и желанието на Фреди Меркюри за пореден път да изрази своя уникален глас правят тази песен истинско удоволствие и романтично преживяване. Трябва да отбележим разбира се и композиторския талант на Джон Дийкън.
"Pain Is So Close to Pleasure" поне за мен една от силно подценяваните песни на Куийн, но на мен ми е изключително любима. Фалцетните вокали на Фреди създават някакво особено настроение и същевременно едва доловима меланхолия. Големият момент обаче за мен е финалното соло на Брайън Мей, което според мен е изключително и е едно от най-любимите ми.
Ред Спешъла обаче не спира дотук и веднага стартира в следващото парче "Friends Will Be Friends". Прекрасна мелодия, хубав текст, емоционален заряд и въобще всички предпоставки за поредната класна песен на Куийн.
"Who Wants to Live Forever" е шедьовър, истинският диамант в този албум. Написана специално за „Шотландски боец”, песента е изключителна. Драматична и красива мелодия, трогващи вокали, пространственото звучене и прекрасното за пореден път соло на Брайън Мей. Тук този блестящ китарист и композитор буквално надминава себе си в желанието си да пише филмова музика.
"Gimme the Prize (Kurgan's Theme)" нарушава сериозно красивата и мелодична линия и влиза в дебрите на хеви рока, с цел да пресъздаде драматичните битки между двата основни героя във филма. Видеоклипът към парчето говори достатъчно за това.
"Don't Lose Your Head" отново загатва за експериментите които бандата прави със звученето си още от времето на албума „Hot Space”. Заглавието е достатъчно красноречиво и съвсем ясно показва какво не трябва да прави безсмъртният щотландтски боец.
"Princes of the Universe" е достоен и тържествен финал, който за пореден път ни убеждава, че този албум спокойно може да мине за втори саундтрак на бандата след Флаш Гордън, но в крайна сметка си се появява като самостоятелен албум.
В заключение искам да кажа, че едно от нещата които правят тази банда велика ( а тя безспорно се е доказала като такава) е композиторската енергия с която разполагат четиримата музиканти. Всеки един от тях е способен да напише прекрасна песен и примерите в това отношение са много. Този албум също е такъв чудесен пример и аз с удоволствие винаги се връщам към него./ Dimitar Uzunov

17/08/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
42. Scorpions - Pure Instinsct
Фактите.
Pure Instinct е тринадесетият студиен албум на немската хард рок група Скорпионс, издаден на 21 май 1996 г. В записите на албума участват следните музиканти: Клаус Майне – главни вокали Рудолф Шенкер – ритъм китара, бек вокали Матиас Джабс – водеща китара, бек вокали Ралф Рикерман – бас, бек вокал Сесиен музикант Кърт Крес – барабани, перкусии Допълнителни музиканти Пити Хехт – перкусии Люк Херцог, Коен ван Баел – клавишни.
Личното ми мнение.
Когато през 1982 година албумът „Blackout” изстрелва групата във звездна орбита, започва една страховита поредица от изключителни албуми, достигнала апогея си с „Face the Heat” през 1993г. Общото между тези албуми са безкомпромисният хеви рок, съчетан с изключително нежните балади, които са запазената марка на групата. Когато обаче се появява този албум, на когото това ревю е посветено, изненадата на фенове и на критици е напълно логична предвид звученето което той предлага. Началото е поставено с "Wild Child", изненадващо започваща с гайди, нещо което е нетипично за група, смятана за институция в хард и хеви рок музиката. Рифовете на Рудолф Шенкер и кристалните вокали на Клаус Майне напомнят своята уникалност. "But the Best for You" продължава да задържа вниманието с отсечени акустични китарни откоси като фон, нещо също забележително като мотив през цялото време и във по-голямата част от парчетата. "Does Anyone Know" открива баладичната част, която е много сериозно застъпена именно в този албум. "Stone in My Shoe" ни връща отново към познатата динамична линия от откриващите парчета. "Soul Behind the Face" е брилянтно парче в което групата показва какво иска да постигне в този албум. Мекото звучене, подплатено с акустичните мотиви, насечени рифове които също имат тази мекота, далеч от усещането за твърдост в агресивният смисъл на думата. Мекото, изтънчено и кристално китарно соло дава отговор на въпроса защо обичам тази група. Рудолф Шенкер и Матияс Ябс са изключителни майстори, които буквално говорят с китарите си и създават този уникален синхрон помежду си и придават невероятен и неповторим емоционален заряд. "Oh Girl (I Wanna Be with You)" продължава в същия дух и се припокрива с предната песен. И така песен по песен, парче по парче иде ред на истинското бижу в този албум - "When You Came into My Life". За такива песни като тази критиците имат специален израз – „рядко красива песен”. Красивите акустични китари, прекрасният текст, драматизмът който съпътства цялото изпълнение заслужава специално внимание. Тъй като думите , поне за мен, са безсилни в случая, просто си пуснете песента и се насладете.
Прекрасната акустична линия продължава с "Where the River Flows", където двамата китаристи продължават да налагат акустичното и електрическо звучене като ги съчетават изключително умело. "Time Will Call Your Name" предлага приятна и заразителна мелодия, така характерна за повечето им парчета. "You and I" без съмнение е визитната картичка на този албум. Класическа Скорпионс балада, написана по всички техни правила. Красив текст , заразителен припев и красиви сола към края. "Are You the One?" е изключително нежен и необичаен завършек на този албум, различаващ се коренно от класическите им балади които са закривали и по-ранни техни албуми. Клавирите, симфоничните моменти и красивите акустични мотиви дават визия на тази песен.
В заключение искам да кажа, че аз много обичам този албум поради една единствена причина. Изтънчеността, красотата, цялото усещане за коприненото усещане от слушането на този албум придружават дори и най-твърдите парчета в него. Скорпионс владеят до съвършенство емоционалният заряд в творчеството си и тук смея да твърдя , го показват по най-добрият начин./ Dimitar Uzunov

07/07/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
38. Soundtrack from TWIN PEAKS
Фактите.
Саундтрак от Туин Пийкс (известен още като Музика от Туин Пийкс) е албум със саундтрак на американския композитор Анджело Бадаламенти. Издаден е на 11 септември 1990 г. от Warner Bros. Records и е официалният саундтрак към телевизионния сериал Туин Пийкс (1990–1991). Създателят на сериала Дейвид Линч продуцира албума заедно с Бадаламенти и написва текстове за няколко песни, включително тематичната песен на сериала „Falling“.
В записите участват и следните музиканти: Анджело Бадаламенти – пиано, синтезатор, оркестрация, аранжимент, продукция; Джули Круз – вокал, Вини Бел – електрическа китара, Еди Даниелс – флейта, кларинет; Еди Диксън – електрическа китара, Кини Ландръм – синтезатор, Алберт Регни – тенор саксофон, кларинет, флейта; Грейди Тейт – барабани.
Личното ми мнение:
Много рядко си позволявам да давам съвети за музика, особено на меломани, но това е албум който е задължителен за всяка къща. Когато подготвях този проект и селектирах албумите, това беше едно от първите заглавия които моментално и без да се замисля включих в списъка. Наясно съм колко трудно е за един композитор да сътвори наистина качествена филмова музика, особено ако тя трябва да пасне като дялан камък в концепцията на дадения филм. В случая според мен се е получило и този саундтрак е прекрасен пример за това.
„ Twin Peaks Theme” открива този албум където водещият емблематичен мотив във вид на интервал седи като основа на пространствената мелодия , която постепенно се разгръща. Всяка серия на този култов сериал на Дейвид Линч започва с тази емблематична тема. „Laura Palmer's Theme (Instrumental)” е смразяващ инструментал с изключително тъжна мелодия, посветен на главната героиня Лора Палмър. Пианото се разгръща със своята мелодия, за да се свие отново в меланхолията с която започва този инструментал. Няма да е пресилено ако кажа, че всеки път ме побиват тръпки когато слушам тази музика. „Audrey's Dance (Instrumental)” е посветено на друга култова героиня от този сериал и се отличава със спокойно джаз темпо, съчетано с елементи с психеделия. „The Nightingale” отваря началото на вокалните парчета където Джули Круз застава зад микрофона. Красива балада, която носи очарованието на звука на 60-те години, особено от китарните откоси и бек вокали, които много ефирно и галантно подкрепят тази песен. Джаз моментите се завръщат с „Freshly Squeezed (Instrumental)” в едно спокойно темпо, преливащо в „The Bookhouse Boys (Instrumental)” където музикантите имат възможност да възпроизведат идеите на Бадаламенти по на-добрият начин. „Into the Night” е един от шедьоврите в този албум. Деликатните вокали на Джули Круз нашепват върху прекрасната музикална основа на клавирите които за пореден път създават мрачната атмосфера с която е пропита музиката. „Night Life in Twin Peaks (Instrumental)” не ни оставя без пощада и усещането за трилър и драма, за да премине в „Dance of the Dream Man (Instrumental)”, напомнящ неприятно за един от най- смразяващите моменти в този сериал. „Love Theme from Twin Peaks (Instrumental)” е презаписаната тема за Лора Палмър, където духовите инструменти показват своето очарование. „Falling” поставя края на този албум, където основната тема към филма е записана с вокалите на Джули Круз и текст, лично написан от режисьора Дейвид Линч.
В заключение искам да кажа, че този албум винаги ме разтърсва с музиката си и цялото си присъствие и звучене. Музиката от една страна колкото е красива, толкова и смразяваща сетивата. Каквото и да си говорим, Дейвид Линч и Анджело Бадаламенти са сътворили шедьовър с който всеки друг на тяхно място би се гордял с основание./ Димитър Узунов

13/04/2023

Via Роман Понт
На 12 април 1954 година Бил Хейли записва на плоча песента си "Rock around the clock", поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола. Световният ден на рокендрола се отбелязва ежегодно на 13 април, независимо, че историческото събитие се случва ден по-рано.
Наздраве, рок дружина! На многая лета!

23/03/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
36. Foreigner – Mr. Moonlight
Фактите
Mr. Moonlight е осмият студиен албум на британско-американската рок група Форинър, издаден от Arista Records в Европа на 23 октомври и от BMG Entertainment в Япония на 23 ноември 1994 г. В Съединените щати и Канада се появява в началото на 1995 г. на Етикет Rhythm Safari. Записан в седем различни студия в Щатите, албумът е продуциран от Мик Джоунс, Лу Грам и Майк Стоун, с допълнителна продукция от Фил и Джо Николо.
Албумът е първият след Inside Information (1987) и изглежда е последното до момента дългосвирещо издание с оригиналния вокал Лу Грам, който напуска групата през 1990 г., но се завръща две години по-късно. Преди да започне работа по Mr. Moonlight, той беше водещ вокалист на три новозаписани песни от компилацията на Foreigner The Very Best ... and Beyond (1992). Mr. Moonlight е и първият албум от петнадесет години без бас китариста Rick Wills, който се присъединява към групата през 1979 г., и барабаниста Dennis Elliott, който е един от основателите.
В записите на албума участват следните музиканти: Мик Джоунс – акустично пиано, китари, бек вокали ;Лу Грам – главни вокали, бек вокали, перкусии; Джеф Джейкъбс – акустично пиано, орган, клавишни, бек вокали; Брус Тургон – бас, бек вокал; Марк Шулман – барабани, бек вокали. Като допълнителни музиканти се включват Ранди Кантор – клавишни и допълнителни китари (на „White Lie“ и „Rain“), Дуейн Еди – водеща китара (в „Until the End of Time“), Били Бремнър – допълнителни китари (на „All I Need to Know“), Луис Енрикес – перкусии (на „Real World“ и „Running the Risk“), Скот Гилман – саксофон, блокфлейта, бек вокали, Иън Лойд – бек вокали, Tawatha Agee – бек вокали (в „I Keep Hoping“),Робин Кларк – бек вокали (в „I Keep Hoping“), Paulette McWilliams – бек вокали (в „I Keep Hoping“).

Личното ми мнение
Това е един от албумите които съм си купувал веднага след тяхното излизане на пазара. Беше една касетка с много дълга обложка, издание на Вирджиния Рекърдс. Вече познавах музиката на Форинър от вече спомената компилация и с нетърпение очаквах новата това по това време.
Макар да не е толкова хитов, колкото са класиките им в края на 70-те и началото и средата на 80-те години, албумът представя едно по-зряло и по-мъдро звучене, с достатъчна дълбочина в музиката която дава възможност всеки път да преоткриваш този албум.
"White Lie" е откриващото парче, започващо с красиво разлагане на акордите, с приятно мейнстрийм звучене, предназначено за радио ефира. Песента се появява и като сингъл. Прави впечатление красивото полу акустично соло на китарата. "Rain" потвърждава впечатлението с характерното звучене до този момент.
"Until the End of Time" е първия красив момент в този албум. Прекрасна балада, в най-добрите традиции на групата. Лу Грам пее много красиво и чувствено и предава емоционалния заряд на тази песен по възможно най-красивия начин. "All I Need to Know" се връща към основната линия където китарите красиво разлага акордите , а куплетите и припева вървят в строго определена и мелодична линия.
"Running the Risk" е песен с която групата решава да внесе малко повече дълбочина с пианото и бас китарата. Вокалите са разнообразни като емоция и интензитет. "Real World" продължава да дълбае в концептуалната нотка, която е загатната в предната песен със същите похвати. Красивия текст, разказващ за философията на живота и неговия смисъл, също допринася за въздействието на тази прекрасна песен.
"Big Dog" е здрав хард рок, където само саксофонът напомня за стила на групата. Доста странна песен , която аз лично считам за слаб момент в този албум. "Hole in My Soul" впечатлява с китарите и техните акорди които поддържат твърде еднообразната мелодия.
За щастие "I Keep Hoping" идва точно навреме, за да „спаси” този албум от неговата неясност в предните две песни. Великолепна балада, втората в албума, която неведнъж ме е разплаквала като тинейджър. Бях келеш по това време, влюбен безумно в едно момиче , което така и не ми обърна внимание. Ех, спомени! Красивия текст на тази песен още повече подсилва ефекта, красивата електрическа китара която с мелодичното си соло „облича” много елегантно тази песен.
"Under the Gun" е здрав хард рок , който съживява албума и е малко по-добър опит от групата да поддържа някакъв интензитет в хода на албума.
"Hand on My Heart" закрива достойно този албум с красиви инструментални мотиви, поддържащи основната мелодия, куплетите и припева, с типично звучене на групата.
В заключение искам да кажа, че този албум беше моя категоричен избор от моя страна. С всичките му слаби и силни моменти, със спомените около него за които вече споменах по-горе./ Dimitar Uzunov

16/03/2023

Вчера не успях да запълня достатъчно представянето на Dimitar Uzunov, но днес ви предлагам едно меломанско, плътно ревю за прекрасна прог.банда АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
33. Kansas - Audio-Visions
Фактите
Audio-Visions е седмият студиен албум на американската прогресив рок група Канзас, издаден през септември 1980 г. Записан е в края на 1979 до началото на 1980 г. в Студио Axis Studios, Атланта, Джорджия.

В записите на албума участват следните музиканти: Стив Уолш - клавишни, вибрафон, перкусии, главни и бек вокали; Кери Ливгрен - китари, клавишни, перкусии, бек вокали; Роби Щайнхард - цигулка, виола, водещи и бек вокали; Рич Уилямс - китара, перкусии, бек вокали; Дейв Хоуп - бас китара, бек вокали; Фил Ехарт - барабани, перкусии, бек вокали. Като допълнително подкрепление се включват : Дона Уилямс – допълнителен глас и звуци; Джоуи Джелф – допълнителен глас и звуци; Лиза Уайт – допълнителен глас и звуци; Виктория Ливгрен – допълнителен глас и звуци; Тери Ехарт – допълнителен глас и звуци.
Личното ми мнение
Като човек който обича да слуша рок музика по-задълбочено, някак си естествено група като Канзас в един момент минава през живота му. Отначало с култовата визитна картичка „Dust in the Wind”, после албум по албум. Не повече от два или три пъти съм опитвал да се заслушам дискографията на тази голяма група, но всеки път оставам със сантимент към точно този албум, за който ще се опитам да кажа няколко думи.
„Relentless" дава началото на този албум по един прекрасен начин със страхотен, раздвижен и деликатен китарен риф. Вокалите на Уолш са мелодични и сигурни в себе си, прекрасно пресъздаващи текста на песента, отнасящи се за вечната тема за човешките отношения между двама души. Песента минава през шеметни китарни и клавирни импровизации, така характерни за тази група. Тук е момента категорично да заявя, че това е любимата ми песен на тази група, затова този албум е толкова специален за мен.
Страхотна пиано интродукция дава началото на втората песен „Anything for You". Любовта е основна тема в това парче, стабилното пиано поддържа гласът на Уолш, а деликатните китарни откъси уплътняват тази много приятна и красива песен.
„Hold On" е може би най-известното парче в този албум. Рядко красива песен, която предлага цялата звукова картина от вокални хармонии, красиво и деликатно подредени, мелодичното китарно соло и разбира се неизменната цигулка, превърнала се в запазена марка на групата. Песента е написана от Кери Ливгрен, за да се опита да убеди жена си да приеме християнството заедно с него, което се оказа успешно и оттогава двойката остава активна във вярата си.
„Loner" е кратко ударно парче, започващо със смело китарно начало и завършващо по същия начин. Текстът е за самотник, на който любовта му се изплъзва толкова скоростно и бързо, както минава и тази песен в случая.
„Curtain of Iron" затваря първата страна на албума. С интересен текст, разглеждащ философски теми за мечтите и страховете на хората. Тук групата се отпуска по сериозно да импровизира от спокойни пиано баладични нотки до откровени динамични моменти.
„Got to Rock On" поддържа формата и динамиката на този албум със своя постоянен китарен риф и припев, докато „Don't Open Your Eyes" отново се връща към така неустоимото желание да се разхожда по музикалното петолиние с познатите импровизации.
„No One Together" продължава в същото русло, на които музикантите така държат да се придържат.
„No Room for a Stranger" е много ефектно парче с постоянни пиано и китарни линии, които на моменти са дори надъхващи. Текстът на песента разказва са силно любовно разочарование.
„Back Door" закрива този албум с нежна пиано интродукция, след това и останалите инструменти се включват за да създадат една внушителна финална песен. Текстът също заслужава внимание, като разказва за важните неща в живота на които човек трябва да се уповава в един момент.
В заключение искам да кажа нещо и за самата група. Винаги когато стане въпрос за Канзас, в съзнанието ми изниква само едно нещо – свирене, свирене и пак свирене. Музиката им минава като скоростен влак, на един дъх, като същевременно отличават и заковават всеки един тон от своята музика. Не са много групите които могат да постигнат това , особено в областта на прогресив рок музиката. Затова е истинско удоволствие да слушам тази група, надявам се и за Вас да е така.

15/03/2023

Батерията ми пада , пипъл, нооо...до после 🙂

15/03/2023

АЛБУМИТЕ КЪМ КОИТО ОБИЧАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ
30. Iron Maiden – The X Factor.
Фактите
The X Factor е десетият студиен албум на английската хеви метъл група Айрън Мейдън, издаден на 2 октомври 1995 г. чрез EMI Records. Това е първият от два албума на групата, който включва Блейз Бейли като вокалист, замествайки Брус Дикинсън, който напуска групата след предишното им турне, за да се отдаде на солова кариера. Освен него, напуска и дългогодишния продуцент на групата Мартин Бърч, който се пенсионира малко след издаването на предишния им албум, Fear of the Dark. В записите на албума участват следните музиканти:
Блейз Бейли – вокали, Дейв Мъри – китари, Яник Гърс – китари, Стив Харис – бас, продукция, смесване ;Нико Макбрейн – барабани. Като допълнителни музиканти се включват Майкъл Кени – клавишни, Хор Xpression – григориански песнопения.
Личното ми мнение.
Този албум ме връща към тинейджърските ми години, в периода в който слушах усилено хеви метъл и гръндж. А когато става въпрос за хеви метъл , няма как да пропуснем Айрън Мейдън, отдавна превърнали се в институция в това подразделение на рок музиката.
В случая съм се спрял на този албум, защото ми е много любим, най-вече заради звученето. Албумът има по-мрачен тон от първите девет издания на групата, тъй като текстовете са базирани на лични проблеми около Стив Харис по това време, който беше в развод.
Албумът се открива с „Sign Of The Cross”, истинска и епическа поема, дълга над 11 минути. Започва с ниско и зловещо звучене като в грегорианско песнопение, и бавно изгражда тъмно и мрачно настроение, преди внезапно да изригне в бързи и силни стихове и припеви. По средата, в парчето доминира дълъг инструментал, който много прилича на ранния шедьовър 'Phantom Of The Opera'. Инструменталът преминава през цялата стилова гама на парчето, от приятното грегорианско песнопение през прекрасното рифово звучене на групата до кулминационните китарни сола. Текстът на песента разглежда различни фрагменти от Библията и темата за Инквизицията по време на Средновековието. Това парче не може да бъде описано по друг начин освен като шедьовър.
'Lord Of The Flies' е по едноименния роман на William Golding от 1954 г., по който също са направени филми през 1963 и 1990 г. Историята разказва за група ученици, които са изоставени на тропически остров, и които постепенно се превръщат в племенни диваци. Това е енергично парче, чийто текст възхвалява животинското, което е вродено във всеки човек. Песента излиза и като сингъл към албума.
„Man On The Edge” e втория сингъл от албума и трета поред в албума, още си спомням как за първи път видях видеоклипа по телевизията. Това парче е по филма на Joel Schumacher "Falling Down" от 1993 с участието на Michael Douglas и Robert Duvall, за един привидно "нормален" човек – чиновник на средна възраст, който накрая се пречупва от стреса, безсилието и абсурда на живота в големия град. Това е още едно от няколкото по-бързи парчета в албума, и въпреки, че китарните сола са твърде къси и самата песен не е толкова дълбока, колкото някои от останалите парчета от албума, е наистина добра резачка от музикална гледна точка.
'Fortunes Of War' описва душевното страдание на завърнал се от война войник – кошмарите, гласовете, и ужасните спомени. Песента почва нежно с няколко акустични китари и ниско пеене, но след това преминава в бавен и тежък ритъм, който смътно напомня за Black Sabbath. Едно от любимите парчета в този албум.
„Look For The Truth” е друга интроспективна песен за изправянето срещу своите страхове и преодоляването им. Като много песни от този албум, и тази започва с акустично и нежно въведение, и след това преминава в по-бързи и по-тежки стихове и припев. Въпреки че основната част на песента не е толкова тъмна, колкото интрото, все пак е много добра песен с мелодия, която ти се набива в главата.
'The Aftermath' е парче, което оспорва законността и необходимостта от война. Главните сола са съставени от много семпла поредица от акорди, но инструменталът съдържа някои чудесни рифове и китарни сола. Тази песен не е лесно достъпна, и много хора в началото не я харесват, но в крайна сметка, постепенно започва все повече да се харесва щом усетите нейната дълбочина и сила.
"Judgement of Heaven" e песен, която поставя неизбежните въпроси, които евентуално всички хора си задават в даден момент от своя живот за смисъла на живота, ако изобщо има някакво значение. Мрачното и унило настроение се смесва идеално с цялостното усещане в албума. Това е още една песен, която изисква време, за да потънеш в нея и да я оцениш напълно.
Написана за войната в Босна (1992–1995), 'Blood On The World's Hands' описва ужаса, несправедливостта, и бруталността, които се случват по това време на това малко място от планетата, въпреки че това би могло – за съжаление – да се отнася и за останалата част от света. Парчето се отличава с интересно басово интро.
"The Edge of Darkness" е песен по филма от 1979 "Апокалипсис сега" (Apocalypse Now), който пък е вдъхновен от класическия роман на Joseph Conrad (1857-1924) Heart Of Darkness – по който също е направен телевизионен филм през 1994 г. Текстът предава на много места диалозите от шедьовъра на Копола и ни разказва приключението на един мъж, пътуващ нагоре по реката към джунглата, по време на войната във Виетнам, в търсене на един луд гений, поддал се на естествената диващина, която живее вътре във всички нас. Това е друга тъмна и мрачна песен със същото настроение като „Sign Of The Cross”, с рифовете и смените на ритъма, превърнали се в запазена марка на Maiden.
„2 A.M.” е една красива песен с лесно запомняща се мелодия, с извънредно проникновен и силен текст. Най-малкото, това е парче, което много хора могат точно да се свържат –безсмислието и безполезността на живота. Няма много за казване за тази песен – освен може би, че текстът изглежда почти натрапчиво автобиографичен.
Последното парче в албума The Unbeliever' е друго интроспективно и навътре насочено парче, може би най-нестандарната и неразбрана песен от албума. Много хора не я харесват, най-вече в началото, но тя не е толкова лоша, колкото изглежда и ако си дадеш време, за да се приспособиш към особения стил, след няколко прослушвания ще започне все повече да ти харесва, особено с припева и инструментала в средата.
Редно е да спомена , че съм използвал помощта на заклети фенове на Мейдън, които ми помогнаха с ценна информация, за да мога да Ви представя този албум. В заключение искам да кажа, че за мен е истинско удоволствие да се връщам към този албум, който аз лично за себе си смятам за абсолютен шедьовър, с прекрасните си текстове и най-вече заради своето мрачно и тъмно звучене./ Димитър Узунов

Point of no Return

29/08/2023

28/08/2023

23/08/2023

17/08/2023

07/07/2023

13/04/2023

23/03/2023

16/03/2023

15/03/2023

15/03/2023

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share