24/08/2026
Попътен вятър ❤️🦋
Преди повече от десет години загубих близка приятелка. Тогава бяхме още много млади. Аз закопах спомена.
През последните години отново се върнах към тази история. Благодарна съм за хората, с които ме среща животът и които ми помогнаха да я погледна по различен начин.
Една от задачите ми беше да нарисувам картина, в която да запечатам не тъгата, а прекрасния спомен от нашето приятелство и мястото, на което си представям, че е тя сега.
Дълго не знаех какво да нарисувам. Мислех за голяма картина, сложни мотиви и много символи. Накрая я видях съвсем ясно — съвсем простичка изникна в съзнанието ми.
Някои неща не се нуждаят от сложен изказ, за да бъдат истински или да означават много за някого. Тази картина е за доброто, което помня. За свободолюбието и за благодарността, че някога животът ни е срещнал. :)
Снимахме я заедно с последните бижута, но реших все пак да ви я споделя. Та ако се чудите защо ръцете и вратът ми са боядисани в златно - да знаете.
Все още се чудя, споделят ли се такива неща, но какво иначе може да споделя един творец, освен вътрешния си свят?