Спектакълът използва като отправна точка пандемията и ограниченията, които промениха поведението и психиките на хората в последните две години. Център е не конкретната медицинска ситуация, а сюжетите, които могат да се родят в главите ни от масовите психози, страхове, ограниченията на личното пространство.
В историята на човечеството има много примери за масови психози и един от тях се е случвал
периодично през Средновековието. Тогава в Европа се появило странно заболяване, наречено танцова епидемия, танцова чума, тарантизъм, болест на Св. Вит - явлението има много имена в различните региони. Болните танцували без да спират седмици, а понякога и месеци наред, докато не припаднели от изтощение. Днес учените определят явлението като колективно психично разстройство, масова психоза.
Спектакълът обвързва и съвременния проблем за самотата, която влияе върху въображението ни, а времето започва да става заплашително. До какви крайни фантазии и изобретателност можем да стигнем, когато дълго време сме затворени сами в стята си? Още по-интересно става, ако добавим и дигиталните технологии, без които вече не можем.
Спектакълът пристъпва в света на психозите, болното въображение и анти-утопията.
