30/04/2026
Светлината в края на уличката беше ослепителна, истински златен капан за окото, обещаващ покой след дългия ден. Мъжът забърза по напечения асфалт, подминавайки старите тухлени сгради и дебелите дървета, чиито сенки започваха да се издължават. Всичко наоколо изглеждаше неподвижно, сякаш градът беше затаил дъх в очакване. Той стигна до средата на пътя, точно над големия надпис „SLOW“ (бавно), и реши да направи една последна снимка на този перфектен залез, преди да се прибере вкъщи. Когато свали телефона и погледна към екрана, за да провери кадъра, видя в отражението на дисплея, че улицата зад него е празна, а слънцето, което току-що го заслепяваше, вече е залязло и всичко е потънало в мрак. Обърна се рязко назад и откри, че е сам, заобиколен от непрогледна нощ, а пред очите му, там, където само преди миг беше златният залез, сега светеше малък, но ярък лозунг в долния ъгъл на тъмнината.
