23/09/2026
“Тя живее там” се роди в съзерцаването на мимолетните дни на едно безкрайно лятo – лятото на детството, когато мигът е равен на вечност.
Особеното състояние на покой, което се случва в самото движение на материята, в трептенето на светлината – онази безпощадна застиналост на мига, сътворена от помръдването на сенките, от полюшването на вятъра. Мигът, в който материалното докосва имагинерното.
Докато работех, бях привлечена от опозициите движение – покой, слънце – сянка, хлад – жега, материя – безтегловност, мимолетност – вечност, отсъствие – присъствие. Беше ми интересен моментът, в който едното преминава в другото. Сянката не е просто липса на светлина, тишината не е липса на звук и отсъствието започва да се усеща като присъствие.
Чаршафите, които съхнат, шапката, забравена на оградата, рокля с цветчета, недопита чаша, отворена бутилка, перде, помахващо от прозореца, празният стол, предметите, с които обитаваме света – малки знаци за нечий живот.
И още нещо: чувствам, че понякога Тя е жена, а друг път е мечтата, любовта, светлината, поезията, музата, магията. Тя живее там – в пространството между видимото и невидимото, между това, което е било, и това, което предстои.
“Тя“ е празното място, което зрителят може сам да запълни.
