30/01/2019
Добре дошли на всички, сред моите трошички, които си събирам по пътечката и все повече не ме е страх от мечката...заподозрях, че никак не е в нея пречката... :). Посрещнах ви с хляб, както от време незнайно народът ни посреща благите си гости. Прибавих сол /за къде без нея/ и я омесих с билки от лечебницата на природата, чиста бистра водица и разбира се- мед, това чудо ..и винооо.. :). Такааа... сега всичко си е на място. Чак ми иде да ви разкажа приказката за Житената питка :).Чудно нещо е това хлябът. Менят се времена, епохи, нрави, изчезват и се появяват цивилизации...но хлябът остава, при това в най- съкровените кишенца от живота ни / независим от това кой, как е избрал да нарича Бога си / . Претъркулва се той от времна във време, съхранявайки сърцата на хората и оцелява на всякъде.Пренася някакво непоклатимо знание, което го прави изключително устойчив на всякакви превратности. Сякаш ни напомня, че стойностните неща оцеляват, въпреки всичко. За това аз виждам в хляба голяма надежда. Кой е хлябът и какво е той, са въпроси на които всеки ще си намери отговорите сам. Дали ще намери в него просто нещо твърде калорично или ще открие съкровище от древни, дреевни времена, или ще разпознае ухането на дом, си е работа на самия човек. Хлябът го има / това е Божата работа /. Ще го потърси ли човек, ще го открие ли , ще го опознае ли, ще го чуе ли ...как ще замеси своята погача, си е работа и лично преживяване и избор на човека.
Върви човекът и намира си трошици
и в пазвата ги сбира, като броеници
та да не губи своята пътечка,
дори на среща му да се изправи мечка. :)
Благодаря на всички, че извървяхте пътя до онази точка от Вселената, наречена галерия „Мароко”, и споделихте миг от вашето пътуване с миг от моето ...и за миг животите ни се пресякоха...и сега на където и да пътуваме ще си имаме общ миг .Благодаря ви че приехте да го споделим. Благодаря ви че приехте да отнесете мъничко от мен със себе си и ми дадохте толкова много.. защото...ах, как хубаво го е казал Джубран Х.Дж.-
„ Животът е тъмнина, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суетно, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов-
когато прочее се трудите с любов,
обвързвате себе си със себе си,
и един с друг
и с Бога. „
Прегръщам ви. :)
