Със сърце пълно с творчество и ръце за чудеса, майсторчето оживява, за да твори и вдъхновява. Всяка идея се превръща в малко вълшебство, а всяка част-в ново приключение. Последвай любопитството си и открий своята гениалност в процеса. Здравейте, името ми е Уляна Димитрова и сега ще ви разкажа малко за себе си и куклите от дървени елементи, които сътворихме с малкият ми син Юлиян.
Първото което ще
се опитам да обясня е, с какво се занимавам. Но тъй като то не е едно занимание, прилагам документ с по-подробно описание ( за който му се чете подобно нещо ).
Най-точно бих се определила, като колекционер на умения!
Над 15 години се обучавах в различни дейности , търсейки себе си и това в което съм най-добра, но с течение на времето се оказа, че аз съм си колекционер и това се превърна в моята мисия
- да се уча и да прилагам знанията и уменията си по максимално продуктивен начин в различни ситуации, както и да ги предавам на всеки, който има желание да ги приеме и усвои.
А сега за куклите :)
Първата кукличка се появи през лятото...
Имах някакви дървени летвички в работилничката, а Юли се чудеше в кой екран да насочи вниманието си...което много ме натъжи и ядоса същевременно.
Бях виждала в Пинтерест играчки от дърво и си казах:
-Защо да не си направим и ние нещо интересно?!
Юли посрещна идеята с ентусиазъм и така се захванахме да изградим наш вариант на дървена кукличка тип робот.
Процесът се оказа толкова увлекателен, нарязах елементи за глава, тяло, крачета и ръчички. Огледах се наоколо, за нещо с което да ги свържем и ето, че кутия с метални кукички се появи пред
погледа ми. Пробих дупчици с малка дремел машина и започнахме да навиваме кукичките към всяка една част на вече оформящото се човече. Наложи се да ползваме клещи за да свържем всички
елементи.
За детските ръчички беше трудно на моменти, но с малко помощ от мама, нещата се получиха.
Вече имахме дървена кукличка! Но ни се стори, че може и още дейности да упражним върху нея, та се започна...пробихме дупки за уши (болтчета), нарисувахме костюмче с моливи и боички,
залепихме очички от гайки и мъниста, нарязахме малко прежда и с помощта на кука за плетене я превърнахме в коса, сложихме и една дълга връзка, че да може да си я носи на вратлето- детето и
играта започна! Цяла вечер, Юли си игра с куклата си!
На другия ден отидохме в работилиничката и създадохме и момиче-кукла с рокличка и обички.
Така, месец по-късно бях подготвила стотици елементи и приятели започнаха да идват с децата си и заедно да сглобяват своите куклички.
Процесът беше толкова приятен! Виждах как при мен идват хора със сериозни изражения ( погълнати от ежедневните си мисли и тревоги ), но щом седнеха да правят куклите, лицето им постепенно
се отпускаше и на него грейваше позабравен детски ентусиазъм придружен с блажена усмивка.
Така, деца и родители творят заедно с радост и поне за час забравят за всичко друго!
Ако искате да изживеете и вие всички тези емоции, можете да се запишете за участие в някоя от организираните работилинички или да заявите лична такава
( за детски рожден ден или друг празник и повод ).
В тази рОботилничка се подгответе за работа с:
- шкурка ( за заглаждане ръбчетата на дървените елементи )
- кукички ( за навиване )
- клещ
