13/07/2025
***
В канавката, край пътя на света,
лежеше тя, душа береше --
от достолепния и вид
останал беше погледът -- едва открит.
До нея птица долетя,
понесла на едното си крило
от Бог, от горната земя, писмо.
Запя го птицата --
искаше да вдигне на крака
бившата красавица--
от смърт да я спаси.
Говореше и Бог:
,, Не знаеш ти, Българийо, но ме боли.
Земя ти отредих.
Върви -- ти казах!
И на слука --
народ да имаш --
за хляб и за наука.
Пази го! И земята си пази
до камъка на всяка чука.
Сърцето ти със пламък
да твори добро
и да не знаеш ни война, ни зло!
А то какво?
Земята си продаваш,
залагаш я --
примката на шията си стягаш,
народът ти за хляба обикаля
по чужди пътища --
живота си проваля,
защото вярва все на първенците,
а те го лъжат право във очите.
Младото ти племе намалява --
история и добродетел не познава.
Предателите твои се множат на час
и всички те са винаги на власт.
Народът е смален от страх и срам
и вече никой не отива там,
където може да си вземе свободата,
а тя, горката, гине и загнива --
отровно има кой да я полива.
Българийо,
свършва ми писмото.
Давам ти последни сили -- заиграй хорото --
ръка в ръка хвани ти свойте хора,
които до смъртта си
с теб ще бъдат --
ще са ти опора.
Хилядолетна моя,
не ти е мястото
в канавката край пътя.
Изправи се!
Слабостта ти ще простя --
сетните си сили събери!
Стани!
Искам в твоите очи да видя
как живот извира
за път към други времена.
За да не спира
Божествената и безкрайна моя ария
за теб!
На този свят, на таз земя,
недей да бъдеш ти
последната България!"
Стефка Данева
09.05.2025г.