01/01/2026
Лавсаер Студио Карлово Ви пожелава здрава и успешна 2026 година!
КАРЛОВО - 430 ГОДИНИ ГРАД
През 2026 година се навършва значима годишнина от историята и развитието на Карлово като административен, икономически и духовен център на Стремската долина и трайното утвърждаване на градския му статут. Това са 430 години от османското данъчно, демографско и стопанско преброяване (Тахрир дефтер) от 1596 година, където Карлово е описано като селище, което има пълноценен облик на град, приближавайки се като население много близо до по-стария средищен център Пазарджик. Бурното развитие на българското село Сушица през XVI век, намиращо се в близост до регионалната укрепена предосманска столица Копсис, се дължи до голяма степен на далновидността на османския висш сановник Карлизаде лала Али бей, който получава селото и землището му като феодално владение (мюлк) в края на XV век от султан Баязид II. През 1496 г. Али бей превръща владението си в религиозна благотворителна фондация (вакъф), което позволява местните данъци да остават във вакъфа за издръжка на изградения храм (Куршум джамия) и предопределя бъдещия разцвет на селището. Изглежда Карлъ Али бей и наследниците му са били добри управници както за мюсюлмани, така и за християни, защото в рамките на 100 години християнското население нараства повече от 4 пъти и през 1596 година представлява 58 процента от близо 1500 души, населяващи Карлово. В тези данъчни регистри, освен пазара и многото занаятчии, в града са записани и двама християнски свещеници. Всичко споменато до тук е надлежно проучено и обобщено от османиста Григор Бойков в научната му статия “Град Карлово и Карловският вакъф” така: “Данните от данъчния регистър от 1596 г. ясно очертават картината на един добре развит провинциален град в европейските владения на Османската империя. Населението на Карлово в края на XVI в. достига до 1500 души, от които по-голямата част (58%) са християни, а 42% са мюсюлмани. Мюсюлманската общност заема северната част на града, където са съсредоточени търговската част с петъчната джамия, обществената баня, резиденцията на управителите на вакъфа и др. мюсюлмански постройки, докато християнското население се разполага в южната част на Карлово, където по-късно ще се развие сърцето на възрожденско Карлово.”
За събитията около идването на Карлъ Али бей в тогавашното село Сушица и състоянието и правата на християните в новосформиращия се околийски център свидетелстват разказите на Райно Попович от първата половина на XIX век, който пише за възникването на Карлово, събирайки спомените на българи и турци: “Реченият Али гази бей…се вдигнал от Пловдив и дошел на Сушица, а сушичане го посрещнали с голямо смирение и поклонение и той им обещал от царска страна безбедствие голямо…Пръв горереченият Али гази бей заселил в Карлово турци и за да не са християните размешани с турците, повелел на християните да оставят първите свои жилища под Балкана и да слязат по-надолу, а горе да останат само турците, за да си имат чиста водата, а християните да си направят особно село и да си живеят во все по своя християнски закон и обичай. И понеже те послушали с голямо смирение и повинование, той, защото му се понравило, изходатайствувал им царско писмено дозволение да си имат църква и да имат в нея клепало…(защото по касабите, гдето има турци, клепалото е съвсем възбранено на църквите), да си правят явни литии с кръстове и икони, свинете им да си ходят свободно и из турската махала и стада от свине да прекарват свободно и невозбранено. И тия работи така си следуват даже и до сега.”
430 години са кръгла, но изглеждат някак случайна годишнина, но това не е така. Според Книга Втора Моисеева - “Изход" (12:40-41) точно 430 години са били необходими на един род да се превърне в народ. Може би сега е подходящ момент Карлово да създаде своята символна визуална идентичност, стъпвайки на устойчивите традиции на европейската хералдика, която и без това е утвърдена за символно самоопределение на национално и местно ниво, уви не винаги с правилно разбиране и подход към материята. С оглед на вековното градско наследство, което притежава градът ни, би било въпрос на чест и памет да възприемем свой хералдичен знак, който да олицетворява тази история, идеалите и достойнствата на общността ни, за да бъде един непреходен завет за идните поколения. Защото по думите на Стоян Антонов “Същинските хералдически символи са извън времето и пространството, единствено възможното време при тях е това на сътворяването, основаването, изграждането.”
Източници:
-Библия, Издание на Св. Синод на Българската Православна Църква, София, 2015
-Григор Бойков, “Град Карлово и Карловският вакъф”, сп. “История”, кн. 5/2018
-Иван Унджиев, “Карлово - история на града до Освобождението”, Издателство на БАН, София, 1968
-Стоян Антонов, “Градските гербове в България и конструирането на наследство”, “Социологически проблеми”, 3 - 4. 2003
На снимката: съвременният и исторически център на Карлово. Най-вдясно е паметникът на братя Евлогий и Христо Георгиеви. Вляво от паметника е най-старата сграда в града - Куршум джамия (1485 г.), която днес е музей. Градът успява успешно да съчетава средновековно и възрожденско архутектурно наследство със съвременна урбанизация.
