13/09/2026
Открихме изложбата “ извън пътя” на Бояна Попова и Георги Станчев.
Първата във възстановеното арт пространство на Хоремаг Гостилица.
Благодарим на всички които ни подкрепиха с присъствието и интереса си.
Надяваме се бъдещето ще ни донесе нови подобни празнични моменти.
Вратите са отворени ( почти) постоянно .
ИЗВЪН ПЪТЯ
Тази вечер представям три теми: двама творци и една сграда.
Всички я познавате.
Но тази вечер тя не е съвсем същата.
Преди няколко години минах покрай тази уморена, тъмна и затворена сграда, стояща тихо на селския площад. Зад доста обикновения ѝ външен вид видях останките от прекрасен образец на модернистичната архитектура.
Реших да се опитам да я съживя – да я реновирам и да разкрия красота, скрита с години.
И тук се срещат трите теми на тазвечерната изложба.
Какво е общото между една сграда, двама творци и хората, стоящи зад това обновяване?
Всички ние решихме да тръгнем по път извън утъпканите пътеки.
Да поемем по маршрут, който не е непременно обичайният.
Тази галерия се намира далеч от традиционните центрове на света на изкуството. Може би именно това я прави подходящо място за тази изложба. Живеем във време, в което няма единен доминиращ художествен стил, нито единна посока или единствен отговор. Съществуват множество възможни пътища – и пътят към нещо значимо може да бъде криволичещ и различен за всеки от нас.
Бояна Попова и Георги Станчев също избират свои собствени пътища.
И двамата започват – по различен начин – от разпознаваемия свят, и по-конкретно от човешката фигура, след което постепенно я изчистват от излишното.
Детайлите изчезват.
Формите се опростяват, деформират или преобразяват в знаци. Образите им остават някъде по средата между фигуративното и абстрактното.
Налице е и близост с „арт брут“ – свободата да се създават образи извън утвърдените художествени езици.
Това е особено интересно, тъй като и двамата творци имат класическа подготовка. Tяхната детска непосредственост не е липса на познания, а съзнателно освобождаване от наученото.
Но пътищата им са различни.
Попова използва хумор. Нейните фигури могат да бъдат иронични, саркастични, абсурдни и понякога мрачно комични. Деформацията създава пространство, в което шегата крие и нещо сериозно.
Станчев е по-сдържан. Той свежда фигурата почти до силует, до графичен знак. В творбите му има малко обяснения и малко хумор. И все пак, зад тази простота се долавя смущаващо присъствие – усещане, че нещо непознато, може би дори заплашително, дебне точно отвъд пределите на изображението.
Попова прави странното достъпно чрез хумор и разказ.
Станчев превръща познатото в странно чрез мълчание.
И може би това е особено актуално днес.
Живеем в свят, в който изображенията могат да се създават мигновено.
В ерата на изкуствения интелект едно петгодишно дете може да накара машината да нарисува „Мона Лиза“.
Самата способност за създаване на изображение вече не е нещо особено забележително.
И така, какво остава за художника?
Може би става дума за възможността човек да създаде собствена версия на света – версия, която е дълбоко лична, несъвършена, странна и неразривно свързана с нейния създател.
Това е, което свързва сградата, творците и тази галерия.
Не конкретен стил.
Не конкретно течение.
Не конкретен професионален път.
Решението да създадем нещо ... друго
Off the beaten path
