Eme gallery

01/09/2026

"Безвремие" на Любе Стареца - изложба, превърнала се в празник на Благоевград

Откриването на изложбата "Безвремие" на Любомир Колев - Любе Стареца се превърна в истински празник за хората, родени в Благоевград, за неговите приятели, близки и съученици, както и за всички ценители на изкуството.

В специалната за автора вечер галерията събра хора, които дойдоха не просто да разгледат картините, а да подкрепят Любо и да споделят с него този важен момент. Поздрави, добри пожелания и много лични срещи превърнаха откриването в топло и запомнящо се градско събитие.

Любомир Колев даде интервю за БНР - Благоевград в предаването "Арт сезони". С присъщата си непосредственост той сподели, че предпочита да не говори подробно за картините си, защото "картините сами говорят за себе си".

Изложбата бе открита от директора на Градската художествена галерия - Благоевград Иван Милушев, който сподели своите впечатления от творбите. Той отбеляза силното присъствие на женското начало в картините, добрите послания и символиката на часовниците. Милушев определи изложбата като приятна изненада и възможност да се погледне отвъд дистанцията на времето. Той пожела на Любо успех и още много вдъхновение, което да доведе до нови изложби.

Сред специалните поздрави към автора бе и този на талантливите музиканти близнаци Андрей и Георги, които живеят и творят в Испания. Те отправиха своя поздрав към Любо, а утре ще зарадват публиката със свой концерт в Стейдж бар от 21:00 часа.

Още преди официалното откриване изложбата имаше специален посетител. Председателят на Общинския съвет - Благоевград г-жа Антоанета Богданова успя първа да разгледа експозицията заради неотложни ангажименти, които не й позволиха да присъства на официалното откриване.

Подкрепа към автора изразиха и неговите близки приятели - г-жа Цвета Рангелова и нейният съпруг, които споделиха с него вълнението от този важен творчески момент.

Особено важна за Любо бе и подкрепата на неговите деца, които бяха до него в този специален ден. Тяхното присъствие превърна изложбата не само в личен творчески успех, но и в красив семеен момент - повод за гордост, радост и споделено преживяване.

Часове наред Любо едва успяваше да поздрави всички свои близки и приятели, дошли да го подкрепят. Особено емоционална бе срещата му с художника Димитър Димов - Паскал. Двамата се познават още от деца и някога са рисували заедно. Срещата им естествено върна спомените към детството, приятелството и онези първи срещи с рисуването, когато изкуството е било преди всичко игра, любопитство и свобода.

И може би именно това усещане за свобода преминава през "Безвремие" - възможността да погледнем отвъд конкретния момент, да оставим времето за малко настрана и да позволим на картините сами да разкажат своите истории.

"Безвремие" се превърна в едно прекрасно градско събитие - среща на изкуството, приятелството, спомените, семейството и хората, които носят Благоевград в себе си.

В тази специална вечер Любо не беше сам. До него бяха неговите деца, близки приятели, съученици, хора, с които животът го е срещал през годините, както и негови приятели и колеги от Югозападния университет "Неофит Рилски". Всеки от тях донесе своята частица обич, уважение и подкрепа, превръщайки откриването на "Безвремие" в много повече от културно събитие - в истински празник на човешките връзки.

Защото времето може да преминава, годините да се трупат, хората да поемат по различни пътища, но спомените, приятелството и обичта остават. А може би точно това е най-ценното послание на "Безвремие" - че има моменти, които не принадлежат на времето, защото остават завинаги в сърцето.

Сърдечно благодарим на всички, които бяха до Любо и споделиха неговия специален момент. Благодарим ви, че заедно превърнахме "Безвремие" в празник!

31/08/2026

На 1 септември от 19:00 ч. ще бъде открита изложбата "Безвремие" на Любомир Колев – Любе Стареца.

Очакваме ви, за да споделим заедно една специална среща с изкуството, отвъд времето.

Заповядайте!

28/08/2026

ГАЛЕРИЯ ЕМЕ ПРЕДСТАВЯ

„БЕЗВРЕМИЕ“

изложба на Любомир Колев - Любе Стареца

📅 Откриване: 1 септември 2026 г.
🕖 19:00 ч.

Роден в Благоевград, Любе Стареца рисува от дете. През годините участва в множество общи изложби, а негови творби са част от колекциите на известни личности.

В изложбата „Безвремие“ са представени 23 творби - живопис, колажи и инсталации, които не се подчиняват на един жанр и не търсят непременно конкретни определения.

Силните цветове, абстрактните форми, фрагментите и почти постоянното присъствие на женския образ изграждат своеобразен визуален свят - свободен от конкретно време и пространство.

Това е смела и интуитивна среща между различни образи и идеи, в която всяка творба носи собствено настроение, а цялостната експозиция оставя пространство за личния прочит на зрителя.

„Безвремие“ е покана да погледнем отвъд очевидното - там, където цветът, формата и образът съществуват извън времето.

Откриването ще бъде специално преживяване, което ще споделим с Любе Стареца и с музикалното участие на близнаците Андрей и Георги.

Очакваме ви на 1 септември от 19:00 ч. в Галерия ЕМЕ.

Заповядайте да бъдем заедно в това безвремие.

27/08/2026

БЛИЗНАЦИТЕ, РОДЕНИ ЗА МУЗИКА - ПЪРВА ИЗЯВА В БЛАГОЕВГРАД 🇧🇬🇪🇸

Понякога най-хубавите срещи са онези, които не сме планирали.

Днес, сред забързания ден и срещите една след друга, случайно срещнах в Благоевград талантливите близнаци Андрей и Георги - родени в Испания, но с дълбока любов към България и своите български корени.

Те са синове на Елеонора - дъщеря на мои приятели, известния художник Андрей Андреев и Софка. Елеонора с гордост носи своя произход - тя е внучка на Асен Малючки, известния обущар, чието име старите горноджумайци помнят и до днес.

Андрей и Георги са на 21 години и музиката е част от живота им още от двегодишна възраст.

Андрей изучава класическа китара в консерваторията "Елизео Пинедо" в Логроньо, Испания.

Георги свири на барабани и акордеон.

Когато поздравих майка им и разпознах близнаците музиканти, тя ми каза с усмивка:

"Да, това са близнаците, родени за музика."

Поговорихме за неизменната любов към България, за българските корени и за онова особено чувство да носиш България в сърцето си, независимо къде си роден и къде живееш.

Тогава предложих на Андрей и Георги да представят пред благоевградската публика своя 30-минутна музикална програма, с която да направят своята първа изява в родния край на своите български предци.

И, разбира се, моите приятели от Stage Bar веднага намериха място за тях на своята сцена.

🎶 2 септември (сряда)
⏰ 21:00 часа
📍 Stage Bar, Благоевград
🎟 Вход свободен

Ще се радваме да бъдете с нас и да подкрепим заедно тези млади, талантливи българи, родени в Испания, но свързани с България чрез музиката, семейството и сърцето си.

Нека посрещнем Андрей и Георги с обич и аплодисменти на първата им сцена в Благоевград! 🇧🇬🎶

Галерия ЕМЕ винаги подкрепя младите таланти.

Очакваме ви!

27/08/2026

Днес ще ви представя акварели от фонда на Галерия ЕМЕ - творби на Иван Милушев, Методи Душков, Пламен Бонев, Росен Марковски, Руми Рилска и Сандра Стоименов.

Акварелът е една от най-деликатните и същевременно най-взискателни техники в изобразителното изкуство. Неговата привидна лекота често заблуждава. Зад прозрачността на цвета, лекотата на мазката и свободата на водата стоят прецизност, опит, чувствителност и способност за бързо художествено решение.

В представената селекция всеки от авторите разкрива своя индивидуален художествен език и показва колко широки са възможностите на тази сложна и чувствителна техника.

В акварела почти няма място за поправка - всяко движение на четката, количеството вода и белотата на хартията участват в изграждането на образа.

Художникът трябва да знае кога да спре и кога да остави водата и белият лист да довършат започнатото.

И може би именно в това се крие неговото очарование: акварелът оставя не само образ, а усещане - като светлина върху вода, която за миг се появява и остава в паметта.

26/08/2026

От залите на AGO в Торонто и Art Gallery of Burlington до залите на Градската художествена галерия – Благоевград

Още непосредствено след завръщането ми от Канада посетих Градската художествена галерия в Благоевград, където имах удоволствието да разгледам изложбата "Пластове на идентичността" на художничката Даян Грант, родена в Благоевград.

След срещите ми с изкуството в Art Gallery of Ontario (AGO) в Торонто и с богатата керамична колекция на Art Gallery of Burlington, посещението ми в Благоевград придоби особено лично и професионално значение. От една страна - досегът с голямата международна художествена сцена, а от друга - срещата с творчеството на автор, роден именно тук.

Творчеството на Даян Грант съм представяла и в изложби в галерия ЕМЕ и затова настоящата експозиция беше за мен едновременно позната и нова - възможност да проследя развитието на нейните идеи и художествения ѝ език.

Изложбата "Пластове на идентичността" ме изненада изключително приятно със своята концептуална последователност и с естественото съжителство на живопис, скулптура, керамика и дизайн.

Отделните цикли разкриват различни страни от художествения свят на авторката, но заедно изграждат цялостна и разпознаваема система от образи, знаци и форми.

Особено силно ме впечатли цикълът "Етнографски мотиви", в който традиционни български елементи и декоративни структури са преведени на езика на съвременната абстракция. Така културната памет се превръща в жив визуален код - разпознаваем, но едновременно с това свободен от буквалност.

В "Абстрактни пейзажи с хоризонт" и "Релефни пейзажи" конкретният пейзаж е освободен от определено място и придобива универсално, почти архетипно измерение.

В серията "Херцогини" женският образ се превръща в носител на идеята за идентичност - лична, културна и историческа.

Керамичните серии "Археологии", "Мемини" и "Вавилонски кули", както и произведенията от "Вибрации" и "Кабинет на чудесата на XX век", разширяват границите между художествен обект, предмет и пространство. Именно керамиката ми направи особено впечатление.

След посещението ми в Art Gallery of Burlington, известна със своята значима и богата колекция от керамично изкуство, погледнах с още по-голям интерес към керамичните произведения на Даян Грант. В тях откривам качества, които според мен позволяват на тези творби да водят естествен диалог със съвременните международни тенденции в керамиката. Нейните вази не са просто функционални или декоративни предмети - те притежават самостоятелно художествено присъствие, пластична сила и собствен визуален език.

Не по-малко въздействаща е серията "Атлас на органичните форми", в която природните образи са редуцирани до знаци, ритми и пластични отношения. Рисунката се превръща в пространство на наблюдение, анализ и въображение.

"Пластове на идентичността" разкрива автор с ясно изградена концепция, последователни художествени търсения и собствен пластичен език. Тук границите между живопис, скулптура, керамика и дизайн не разделят, а обединяват произведенията в един цялостен и разпознаваем художествен свят.

За мен е особено приятно да видя как автор, роден в Благоевград, изгражда художествен език, който има потенциал да бъде разбран и оценен далеч отвъд местния контекст.

Поздравявам Даян Грант за тази впечатляваща изложба и й пожелавам смели творчески търсения, вдъхновение и много международни успехи. Убедена съм, че тепърва ще чуваме за нейните художествени изяви, идеи и вдъхновения.

А срещата с нейните произведения в Благоевград, след залите на AGO в Торонто и Art Gallery of Burlington, ми напомни още веднъж, че истинското изкуство не познава граници - то пътува, променя се и намира своето място навсякъде, където има чувствителност към него.

23/08/2026

Сред изкуството на Торонто — един ден в Art Gallery of Ontario

Посетила съм едни от най-известните музеи и галерии по света и всеки път срещата с изкуството остава за мен вълнуващо преживяване. Само преди няколко месеца бях в Кралския музей на Онтарио, а сега впечатленията ми са от Art Gallery of Ontario – AGO в Торонто.

Отделих няколко часа, за да премина през многобройните зали, и въпреки времето, прекарано сред толкова много произведения, усещането накрая беше, че съм видяла само част от онова, което галерията има да разкаже.

Още от входа вниманието привличат плакатите на специалната изложба „The Impressionist Revolution: Monet to Matisse from the Dallas Museum of Art“ – изложба, която представя в Торонто творби на едни от най-значимите имена в импресионизма и модерното изкуство. Сред тях са Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Винсент ван Гог, Камий Писаро и Анри Матис.

Още от рано бях решила да бъда сред първите посетители за деня. Знаех, че през почивните дни интересът е голям, а пред билетния център вече се оформяха групи от хора. Тази атмосфера сама по себе си е част от преживяването – различни езици, различни възрасти, различни истории, но една обща причина да бъдат тук: изкуството.

AGO впечатлява не само със своите колекции, но и с начина, по който е мислено самото пространство. Архитектурното преобразяване на галерията е дело на родения в Торонто архитект Франк Гери. Стъклото и дървото, естествената светлина, скулптурните линии и прочутата Galleria Italia създават усещането, че архитектурата не е просто рамка на изкуството, а самата тя участва в разговора с него. От определени места сградата открива и красиви гледки към града.

И после започва същинското пътуване през колекциите.

Европейското изкуство е впечатляващо, но за мен особено интересна беше и срещата с изкуството на коренното население на Канада. Колекцията на AGO включва произведения на First Nations, Inuit и Métis, а само инуитската колекция наброява хиляди произведения – скулптури, графики, рисунки и други форми на изкуство.

Сред залите има и пространства, в които усещането е съвсем различно – фотография, портретна живопис, модерно и съвременно изкуство. Има произведения, пред които човек остава по-дълго, отколкото е възнамерявал.

Особено силно беше преживяването в залите на импресионизма. Потокът от посетители беше голям, но въпреки това успях да се спра пред произведенията, които отдавна съм искала да видя на живо.

Да видиш Моне не е същото като да видиш неговата картина в книга или на екран. В изложбата са представени, наред с други, неговите Poplars, Pink Effect и Water Lilies – творби, в които светлината сякаш престава да бъде просто част от пейзажа и се превръща в самия предмет на живописта.

При Реноар впечатлява Roses and Peonies in a Vase – цветята, цветът и свободното движение на четката създават усещане за свежест и жизненост, характерни за неговата живопис.

Ван Гог е представен с Sheaves of Wheat – творба от последните седмици от живота му, в която експресивността на цвета и движението на мазката носят особена вътрешна енергия. Картината е създадена в Овер-сюр-Оаз през 1890 г.

А Матис – с Still Life: Bouquet and Comptoir, произведение, в което композицията, формите и цветът вече ни водят към един друг език на живописта.

Не пропуснах и Камий Писаро – художник, чието присъствие в историята на импресионизма винаги ми е особено интересно. Той е сред онези художници, които не просто наблюдават променящия се свят, а го превръщат в живописно преживяване.

В залите за портретна живопис също има какво да задържи погледа. Портретът винаги ми е интересен като жанр, защото зад образа на човека остава нещо повече от външна прилика – характер, присъствие, време.

Интересна е и фотографската колекция. AGO притежава значителна сбирка, която проследява развитието и въздействието на фотографията, включително произведения на автори като Гари Уинугранд и Даян Арбъс. Колекцията обхваща историята на фотографията от 1840-те години до наши дни.

Не бих искала да пропусна и Thomson Collection of Ship Models. В долното ниво на галерията е представена колекция от около 130 предимно британски исторически корабни модела, обхващащи периода от XVll век през Наполеоновата епоха до XX век. Детайлността на тези миниатюрни кораби е впечатляваща – те са едновременно произведения на изкуството, свидетелства за историята и примери за изключително майсторство.

А някъде между всичко това остават и малките детайли, които правят едно музейно посещение цялостно преживяване.

Кураторските решения са внимателни и последователни. Експозициите са подредени така, че човек да не преминава просто от зала в зала, а постепенно да изгражда собствен разказ за видяното.

В една от залите на първия етаж белите столове вече бяха подготвени за предстоящо събитие. Пространството отново напомня, че галерията не е само място за съхраняване и показване на изкуство, а живо място за срещи, разговори и общуване.

В Art Shop се чуваха различни езици – малък, но много показателен знак за международната публика на AGO. А в кафето атмосферата беше съвсем различна: млади хора пред лаптопи и други устройства, разговори, напитки, кратка почивка между ангажиментите. Един съвсем естествен съвременен ритъм, който съжителства с изкуството.

И може би именно това ми хареса най-много – усещането, че изкуството не е отделено от живота. То е част от него.

AGO има и важна политика за достъпност и включване на различни публики. В момента например входът е безплатен за всички Indigenous Peoples, както и за жителите на Онтарио под 25 години. Галерията предлага и членски програми, годишни пропуски и други възможности за достъп до своите изложби и колекции.

Тръгвам си доволна от този ден.

С много впечатления, с много снимки и с онова особено усещане, което остава след среща с произведения, които дълго сте искали да видите на живо.

Защото има неща, които могат да бъдат разказани – имена, автори, изложби, пространства, архитектура.

Но има и друго.

Начинът, по който една картина те кара да спреш.

Начинът, по който цветът остава в съзнанието ти.

Мигът, в който застанеш пред произведение, което досега си познавал само от репродукция, и изведнъж го виждаш пред себе си – истинско, с неговия мащаб, материя и присъствие.

Това трудно се описва.

То просто се преживява.

А когато накрая се озовеш в някое от пространствата на галерията и през стъклото пред теб се открие Торонто с неговия градски силует и CN Tower, усещането е като последен щрих към цялото преживяване – изкуството остава зад теб, а градът продължава да живее отвъд него.

Скоро предстои откриването на новия творчески сезон на Галерия ЕМЕ.

Ще се радваме отново да се срещнем – с изкуството, с авторите и с вас.

До скоро!

20/08/2026

Отново в Art Gallery of Burlington – място, където изкуството създава общност

За трети път имам възможността да посетя Art Gallery of Burlington (AGB) в Канада – и отново си тръгвам с усещането, че съм открила нещо ново.

Този път реших да погледна на галерията не само като посетител, а и като човек, свързан с изкуството, с галерийната среда и с общността на творците.

И си зададох въпроса:

Какво прави AGB толкова специална?

От художествена общност към голяма галерия

Историята на AGB започва от местната художествена общност.

През 70-те години художници и занаятчии в Бърлингтън обединяват усилията си, за да създадат място, където не само да показват своите произведения, но и да работят, да се обучават и да общуват.

През 1978 г. отваря врати Burlington Cultural Centre. По-късно институцията се превръща в Burlington Art Centre, а през 2014 г. приема днешното си име – Art Gallery of Burlington.

Тази история е важна, защото показва, че галерията е родена от общността и за общността.

Керамиката – сърцето на колекцията

Едно от най-впечатляващите неща в AGB е нейната колекция от съвременна канадска керамика – над 4 000 произведения.

Тук керамиката не е представена единствено като традиционен занаят. Тя е съвременно изкуство, начин за разказване на истории, за съхраняване на памет и културно наследство, но и пространство за експеримент.

Глината се среща с историята, идентичността, природата, технологиите и съвременния живот.

Галерията като живо място

AGB не е само пространство, в което се показват произведения.

Тук се провеждат изложби, лекции, разговори с художници, кураторски турове, практически ателиета, курсове и различни обществени събития.

Има специални програми за деца, семейства и млади хора. Посетителят не остава само наблюдател – той може да участва, да експериментира и сам да създава.

Това превръща галерията в място за преживяване на изкуството, а не просто за неговото разглеждане.

Community Generator – идея, която заслужава внимание

Особено ме впечатли моделът Community Generator.

Чрез него AGB предоставя възможности на художници, творчески колективи и различни обществени организации да използват пространствата на галерията и да реализират свои проекти.

Това е интересна концепция:

Галерията не просто представя изкуството на общността – тя създава условия общността сама да създава изкуство.

И тази година – малко по-различно посещение

Това посещение беше и малко по-различно, защото основната изложбена зала в момента се обновява и е в процес на реновиране до началото на септември.

Въпреки това успях да се докосна до част от керамичните експонати и да направя няколко снимки, които с удоволствие споделям с вас.

А посещението ми нямаше как да завърши без малък спомен – отново се отбих в галерийния магазин и си закупих няколко малки подаръка, които да ми напомнят за това трето посещение и за атмосферата на AGB.

Понякога именно малките неща остават най-дълго като спомен от едно пътуване.

Каква е философията на AGB?

В основата стои убеждението, че изкуството може да бъде средство за свързване между хората, поколенията и културите.

Материалът – глина, текстил, стъкло и други художествени средства – не е просто средство за изработка. Той съхранява знания, памет и истории.

Затова AGB поставя силен акцент върху достъпността на изкуството, образованието, подкрепата за художници, разнообразието, приобщаването и активния диалог с местната общност.

И какво си мисля аз?

След третото си посещение в AGB си тръгвам не само с впечатления от изложбите и произведенията.

Тръгвам си с един въпрос:

Как можем и ние да превръщаме нашите галерии не само в места за показване на изкуство, а в пространства за среща, учене, експериментиране и създаване на общност?

Мисля си за Арт галерия ЕМЕ и за всички художници, приятели и хора, които вярват, че изкуството има силата да събира.

Може би точно това е един от най-ценните уроци, които можем да вземем от AGB:

Една галерия не е само сградата, изложбената зала или колекцията.
Галерията е хората, които се срещат в нея.
Художниците, които създават.
Публиката, която преживява.
И общността, която расте около изкуството.

За мен е удоволствие и привилегия за трети път да бъда гост на Art Gallery of Burlington и да имам възможност да видя отблизо една институция, която показва как традицията, съвременното изкуство, образованието и общността могат да съществуват заедно.

До нови срещи – с изкуството, с хората и с идеите, които ни свързват. 🎨🇨🇦

07/08/2026

Радостните новини винаги заслужават да бъдат споделяни!

С огромно удоволствие споделяме, че Цветелин Стоименов, който представи фотографската изложба "Акт I: Заличаване" в галерия ЕМЕ, е номиниран за престижните Британски награди за черно-бяла фотография.

Това признание е повод за гордост не само за автора, но и за всички, които следят и подкрепят съвременното изкуство. За нас е истинско удоволствие да проследяваме развитието на творците, които са част от живота на галерия ЕМЕ.

Поздравяваме Цветелин за заслужената номинация, пожелаваме му успех и с нетърпение очакваме следващия му проект в галерия ЕМЕ!

29/07/2026