01/10/2026
ЧЕТИ. НЕ САМО ДНЕС.
А сега е мой ред да ви отговоря:
А ти какво четеш, когато никой не те вижда?
Обикновено е вечер, преди да заспя. И точно тогава чета неща, които по някакъв начин остават с мен и на следващия ден.
Напоследък това са две много различни книги.
Едната е история на световното изкуство - книга, която обхваща различни жанрове и епохи, от живописта и скулптурата до концептуалното изкуство. Подарък е от скъпи за мен приятели и ми е особено ценна, защото много ми помага и в работата.
Харесва ми да разбирам не само какво виждам, а и какво стои зад него - идеята, контекстът, времето, човекът.
Другата е "Тайните на дипломацията".
За мен дипломацията е много повече от онова, което си представяме - мраморни зали, президенти и външни министри. Тя се случва навсякъде.
В офиса. В коридора. В един имейл. В разговор с клиент, който отказва да плати. На интервю. В труден разговор с човек, с когото просто трябва да намериш правилния тон.
Дипломацията е изкуството да постигнеш своето, без непременно да го заявяваш директно.
И не, не го разбирам като манипулация. По-скоро като контрол върху собственото ти присъствие и върху начина, по който посланието ти достига до другия.
Да можеш да влияеш, без да заповядваш.
Да бъдеш чут, без да викаш.
Да убеждаваш, без да притискаш.
И да печелиш хора, без да губиш себе си.
Точно затова ми харесват и двете книги - едната ме учи да гледам по-добре, а другата - да разбирам по-добре хората.
Това чета, когато никой не ме вижда.
Най-често тихо, вечер, малко преди сън. 🙂
