26/07/2024
Прочетете началото на историята „Писма от мегдана“ и преценете дали е за вас. Това е първото писмо, изпратено през юни, 2024. Приятно четене!
🌿 ЕНЬОВДЕН 🌿
1️⃣
Здравей, приятелю,
Тази сутрин мама събуди мен и брат ми тоoo-лкова рано! Петелът на леля ми още спеше сладко-сладко в ъгъла на стаята. Леля ми Краси също беше вече будна и трескаво се приготвяше за предстоящия ден – бягаше от стая в стая, раздаваше команди и се опитваше да направи десет неща едновременно: „Отивам да се гримирам… Или първо да си облека носията. Не, ще се обадя на Мария да видя дали не се е успала!“
С нашите отдавна бяхме планирали какво ще правим днес. На Еньовден водата, казват, е леко-вита и е хубаво човек да се окъпе в някой поток или да се отъркаля в росната трева. Сега сме на гости на леля ми в Добрич и наблизо няма подходяща река, затова се търкаляхме в тревата. И не само ние! Когато се приготвихме и слязохме пред блока, завархме навалица от хора – всички от квартала бяха там. Между блоковете имаше зелена градинка и всички от най-малките бебета до най-старите баби се просваха на тревата, търкаляха се в нея наляво-надясно, наляво-надясно – така, че да остане по тях лековитата роса и да са здрави цяла година.
Мама и татко набързо си намокриха челата и започнаха да работят – знаеш, мама е фотограф, а татко е журналист – и от вестника им искат репортаж за празнника. Затова аз и Вълчо си се търкаляхме сами и наблюдавахме как слънцето се подава зад хоризонта.
Това беше едва първият обред за деня. После набрахме 77 и половина билки, включително еньовче, липа, мащерка и жълт кантарион. Обикаляхме и с Еньовата булка, но обещах на Вълчо да оставя той да ти напише за нея. Разкажи и на другите от квартала за нашето писмо. Липсват ми игрите ни, но работата на нашите изисква да пътуваме почти постоянно, така че цяло лято ще обикаляме България, за да пишат те статиите си за българските празници и обичаи, а ние с Вълчо ще ти пишем за всичко интересно, което ни се случва.
Толкова съм изморена, че вече ми се затварят очите, така че оставям на брат ми да продължи.
Поздрави,
Кунчето
2️⃣
Здр, мой човек,
След търкалянето в тревата се прибрахме обратно в апартамента на леля и си хапнахме яко за закуска обредна питка с билки. Ммм, пак ми потекоха лигите! По едно време започнаха да идват хора в апартамента – по-точно момичета. За нула време всички стаи се напълниха, не можех да мръдна от навалицата. Някаква по-голяма какичка, уж в добро настроение, като ме погледна, се намръщи: „Какво правиш ти тука, бе? Това е женски обред.“ Още се чудех за какво говори, когато леля ми Краси се провря през тълпата и викна: „Нино, остави племенника ми намира! Булка ще имаме, пък него може да го направим младоженец“, и прихна да се смее. Аз бях много объркан. К’ва булка, к’ви пет лева? А за младоженеца няма да коментирам… Та аз съм в началното училище!
Чак после се сетих, че вчера нашите ми казаха нещо по въпроса, докато си играех и не им обръщах внимание – на Еньовден има още един обичай, който се казва Еньова буля. Всички моми се събират и избират едно малко момиче на около 5 години, което да облекат в традиционна сватбена рокля. Слагат ѝ червен воал, сребърна пара на челото и венец от еньовче на главата. Една от момите взима булката на рамото си и така цялата група пее еньовски песни и обикаля, колкото се може повече ниви, градини, кладенци и чешми, за да измолят от Еньо здраве и плодородие.
Чудих се защо Св. Еньо трябва да бъде молен за плодородие. Обясниха ми, че преди много време той наистина е живял и обичал девойка, но тя загинала трагично. Еньо се поболял от мъка и покрай него природата започнала да страда – кладенците пресъхнали, небето се помрачило, нивите не давали реколта.
Цели 9 години Еньо не ставал от леглото си и цялото му семейство се чудело какво да прави. Най-после сестра му измислила план. Изработила една кукла от точилки и тъкан плат. Влязла в стаята на брат си и му съобщила добрите новини – че либето му е живо и се е върнало за него. Еньо видял куклата и много се зарадвал. Успокоил се и умрял щастлив. Тогава природата се оправила – водата се върнала в кладенците, небето светнало и нивите позеленели.
В апартамента на леля избраха едно малко момиче и го преоблякоха като булка. След това вратата се отвори и всички тези моми се стекоха като вода пред блока. Аз вървях най-отзад, за да не им преча, но пак виждах всичко. Пееха и кръстосваха улиците, завъртаха се по градинките с детски площадки, обикаляха из парка и танцуваха около обществените чешми, където изморени скейтбордисти пиеха вода. Еньовата булка гледаше отвисоко, а минувачите се спираха да ѝ се радват.
Цял следобед обикаляхме из града и сега съм капнал от умора. Ще хапна набързо едно парче питка и ще си лягам. Ти как си? Да пратиш поздрави на всички от тайфата. Когато се видим, ще ти разказвам още. А дотогава очаквай нашите писма.
Твой приятел,
Вълчо
Допадна ли ви историята? Абонирайте се за месечните писма от Кунчето и Вълчо на лично съобщение!
