02/08/2026
Из "Две стени и Драконовия квартет", Първа Глава:
"Четворката се смее на писъците, но зад тях стои друг Анимус – Съвест. Той е извънземно, преобразил се в говореща ножица и гледа Рамус, притеснен.
Съвест пристъпва крачка към котката, а Злоба се обръща и казва:
- Какво, сега ще развалиш забавата ли, ножицо?
- Не, обаче искам да поговоря с Рамус насаме.
- Вие да не сте влюбени гълъбчета?! Все едно, махаме се. А къде е машината?
- Точно отзад е. Досега я носех дотук.
Тримата Анимуси отиват в машината, за да транспортират вътре котешкото тяло. Рамус ги гледа, а Съвест сяда до нея:
- Рамус, знам, че и и ти го мислиш, но е време да си потърсиш дом.
- Така е, но всички ме отхвърлят!
- Това не значи, че трябва да ги наказваш!
- Никой не беше наранен този път, кълна се!
- Вярвам ти, но все пак…Както и да е, не можеш вечно да се скиташ и да се криеш в горите. Всеки си има място в тази галактика. Трябва единствено да потърсиш своето.
- Не съм желана никъде, нито дори при животните…Че аз съм котка с копита и пет очи, никой не ме приема…
- Ние, Анимусите, не сме ли НЯКОЙ? Слуша сега, Рамус… Трудно ще е да си намериш мястото, знам го, но щом го намериш, става чудесно. Място, където се чувстваш себе си, свободна, приета, У ДОМА! Винаги има съседи, а сред тях можеш да попаднеш в добра компания. Освен желана, ще се чувстваш сигурна и готова да защитиш дома си, както и себе си. Просто се вслушвай в сърцето си и не се отказвай!
- Добре, ще помисля върху това, само не ме карай да се сприятелявам!
- Добреееее, както кажеш! – казва Съвест усмихнато. – Но помни, че за всеки си има място.
Изведнъж Рамус изчезва, озовава се в съдебна палата. ..
Рамус се връща на небостъргача със Съвест:
- Рамус, какво стана? – пита Анимусът.
- Не знам, но трябва да се връщаме на Земята и утре да отида в извънземния град Обектаун.
- Добре, ама какво се случи?
- За следващите 10 години ще работя за кофа за боклук два пъти годишно…На мен не ми се говори за това…Просто ме прибирай!
- Ясно, ще викна кораба си!
- А вие да не сте влюбени?! – иронично подхвърля Злоба на Рамус.
Съвест го чува, но не обръща внимание на подмятанията на Злоба точно в този момент и казва на котката:
- Не го слушай! Вярно е, че изглеждам млад, но съм на 47 години, а ти си тинейджърка и сме просто добри приятели…Стига с глупостите, а сега отиваме ли или какво?! Можеш да разчиташ на мен!
Рамус мълчаливо погледна приятеля си и се отправиха към лилавия му кораб. Той вече беше пристигнал, те се качиха и потеглиха към родната планета Земя, а утре щяха да видят за какво става въпрос…."
