04/03/2026
Една чудна история..
Но това не е историята на картинката.
Бях поканена от община Троян да се включа в Български фестивал на сливата с детска работилница. Много се развълнувах, измислих няколко неща и представих идеята си. След като беше одобрена, започнах подготовка. Бях решила освен работилница, в която децата да си сътворят нещо, да създам приказен свят с големите хартиени цветя, които изработвам, големи гъби, декор, в който децата да се чувстват като малки, приказни елфи. Основна тема - приказките с техните добри и лоши герои. Исках да ги предизвикам да създадат свои герои, но за целта, трябваше самата аз да напиша приказка и да измисля такива. Моята героиня - Цветина, нарисувах на листче с цветя в косите. Една нощ, буквално ден-два преди фестивала, се събудих и написах историята от картинката.
На деня на празника се събраха куп деца и моят план не успя да се реализира изцяло.
В суматохата обаче реших да седна до едно дете и да прочета приказката. На масата стоеше момиче и аз я заговорих.
- Обичаш ли приказки? - попитах я аз.
- Да.
- Искаш ли да ти прочета една?
- Да.
- Как се казваш?
-Цветина.
…
Не знам какво беше изражението ми в този миг. Изненада и вълнение ме изпълниха до преливане. Запитах се…
Колко ли деца носят това име?
Колко ли чудеса се измъкват между пръстите ни?
Колко ли истории са останали непрочетени?
Ако това е стигнало до теб, моля те, остави децата да вярват в чудеса. Ако в нощното небе има самолет, а то каже “Виж, падаща звезда”, нека бъде звезда. Дупката в Земята нека да е стъпка от великан. Ако пръчката е вълшебна, замръзни.
Чудесата съществуват стига да имаме очи за тях. И сърце…
❤️
