31/05/2026
В навечерието на Деня на детето искам да ви разкажа за едно събитие, което ме развълнува и накара да се замисля.
Вчера имахме честта да бъдем гости на празник в Центъра за обществена подкрепа „Зора“ в Панагюрище. Там за първи път чух и истински разбрах какво е Щъркелов ден.
Това е специалният ден, в който едно осиновено дете за първи път прекрачва прага на своя нов дом и става част от своето семейство. За много семейства този ден е толкова важен и толкова обичан, колкото и рожденият ден на детето.
Вчера не празнуваше едно семейство. Има красива традиция осиновителните семейства да се събират заедно и да отбелязват този ден. Имаше торта, лакомства, сокчета, рисуване, игри, смях и много щастливи детски очи.
Но освен веселата част имаше и разговори. Истински разговори. За трудностите, през които преминават децата. За тревогите на родителите. За подкрепата, която получават. И за липсата на такава.
Най-много ме натъжи да разбера, че някои от тези деца все още се сблъскват с подигравки, неразбиране и обидни коментари заради начина, по който са станали част от своето семейство.
Замислих се колко несправедливо е едно от най-щастливите събития в живота на едно дете и едно семейство да бъде повод за осъждане и злословие.
Затова искам да благодаря от сърце за поканата и за възможността да бъдем част от този красив празник.
И искам да отправя един призив. Нека говорим с децата си. Нека ги учим на доброта, разбиране и уважение. Нека бъдем по-внимателни към думите си. Защото тези деца и тези семейства вече са преминали през достатъчно изпитания. Нека не ги караме да се борят и с предразсъдъците на обществото.
Всяко дете заслужава любов. Всяко дете заслужава дом. И всяко дете заслужава да расте без страх от подигравки и осъждане.
Честит Щъркелов ден на всички семейства, които вчера празнуваха любовта по най-красивия начин. ❤️
