Светлана Брезашка

31/07/2026

Откъс от първа глава
на „Радости и несгоди на село Мацакурово“

Красиво е село Мацакурово! Но го прекръстиха
на Говедарци. Намира се на живописно място. В
това село живеят съвсем обикновени хора с необикно
вени съдби........Преди около осемдесет-деветдесет години в това
село е имало една снежна зима. Малко преди Коледа
младежите от селото се събрали да се пързалят с шейна.
Тогава имало една голяма дървена шейна, в която може
ли да се поберат десетина човека, а понякога и повече.
Момчетата я качвали на някой баир, сядали всички в
нея и – ехаа, надолу! Момичетата пищели, момчетата се
смеели, а шейната – тежка и здрава – набирала скорост
и летяла с такава сила, та чак не се знаело докъде ще ги
закара.
По онова време имало на село едно яко момче –
Жоро. Живеел с майка си. Здрав, висок и силен, ама бавен бил – така се родил. Добряк и работар. Той като сед
нел в шейната, заради него трима-четирима не можели
да се съберат. Затова той взел старото дървено корито на
майка си. И тогава каква беля станала!
Почти сто години са минали оттогава, а на село ощепреразказват тази случка и още се смеят.
Като се спускаш от баира, пътят излиза точно срещу
манастирските обори. Малко преди пътя завиваш леко
шейната надясно и тя си продължава. Завоят там не е
остър, скоростта преди пътя доста намалява. Но в онзи
ден Жорката, на мама детенцето, нямал късмет. Спуснал се с коритото надолу, засилил се, пропуснал завоя, а
пред оборите има малка неравност. Тя става като трамплин – подскочил Жорката с това корито и право през покрива паднал при манастирските прасета!
Какво квичене беше, спомняха си по-старите селя
ни. Жорката излезе през вратата, ама коритото не пуска.
През оградата се катери – не може. Побягна към портата,
а прасетата бутнаха оградката и се разтичаха по двора.
Главният в манастира тогава беше отец Панкратий.
Строг и справедлив, много набожен човек, но често се
чуваха оттам викове. Като се провини някой, отчето викаше и се караше тъй, че цялото село го слушаше.
От всичките монаси пръв се показа отец Панкратий. Трясъкът от срутилия се покрив вече беше вдигнал всички на крак. До вратата точно стоеше гребло за ринене на сняг. Отчето го грабна и побегна след Жорката! А братята стояха и гледаха ошашавени. Жорката бяга, прасетата след него, отчето след тях и крещи:
– Стой, дяволско изчадие!
А Жорката му отвръща:
– Мама ми каза за обяд да се прибера, бързам!
Хората излязоха от къщите да гледат сеира, а младите от смях изпоналягаха по снега. Докато братята наблюдаваха какво става, прасетата се разбягаха. Цялата улица
се събра да ги прибере обратно.
А отец Панкратий настигна Жорката у тях. Там се
разбраха с майка му. На следващата сутрин Жорката и
братята вече ремонтираха покрива на обора.

Цялата история можете да прочетете в книгата „Радости и несгоди на село Мацакурово“.
Цена: 13 евро.
За поръчка: пишете ми на лично съобщение.
Изпращам с Еконт или Спиди — до офис или до адрес.
#РадостиИНесгодинаСелоМацакурово #БългарскоСело #БългарскаКнига #БългарскаЛитература #РоманВРазкази #Четене #ПриятноЧетене #СелскиИстории #ХуморИСатира

28/07/2026

Търся партньори за разпространение на книгата „Радости и несгоди на село Мацакурово“.

Книгата е роман в разкази за живота на българското село — с хумор, живи герои и лека ирония към човешките слабости.

Подходяща е за книжарници, канцеларски магазини, магазини за подаръци и малки търговски обекти в градове и села.

За повече информация — пишете ми на лично съобщение.

26/07/2026

📖 „Радости и несгоди на село Мацакурово“ — роман в разкази за живота на село

Ако обичате истории с хумор, живи образи, селски характери и ситуации, в които смешното и тъжното вървят ръка за ръка, тази книга може да Ви хареса.

Повече за книгата и откъси от нея можете да видите на страницата ми.
Цена: 13 евро.
Изпращам с Еконт и Спиди.
За поръчки — пишете на лично съобщение.

26/07/2026

Откъси от 8. глава на романа „Радости и несгоди на село Мацакурово“ – „Феминистката“
📖 Цена на книгата: 13 евро
📚 За поръчки ми пишете на лично съобщение.
🚚 Изпращам с Еконт и Спиди.

Галя виновно погледна Невена.
– Трябва да измисля нещо, ще пламне селото – замислено каза Невена. – Ще направим в читалището дискусия за всички желаещи на тема „Семейно щастие“.....Разговорът с брат Климент беше приятен. Оказа се
образован и интелигентен човек, но говореше разбира
емо и простичко, без да използва сложен речник. Мъдростта му позволяваше да бъде приет във всяка среда...
...Афиши бяха разлепени навсякъде. По местното ра
дио Невена подканваше хората да дойдат в читалище
то. В залата на киното бяха поставени бюро и столове за
нея и за брат Климент. Страховете ѝ, че никой няма да
дойде, не се оправдаха – залата се напълни. Наложи се
да сложат стойки с микрофони по пътеките отстрани, за
да могат хората да изказват мнението си и другите да ги
чуят... ..Жените първо станаха и започнаха да хвалят мъжете
си, но после пак се върнаха към упреците:
– За какво да го хваля? На Осми март поне едно цвете
да ми беше откъснал от нашата градина! Нито на почив
ка ме е водил, нито подарък ми е купувал. Като слушам
другите жени, сърцето ми се къса! – извика една от тях.
Залата отново зашумя. Сестрите по нещастие започ
наха да се карат на мъжете си, а и на седящите до тях
чужди.
– Боже, колко съжалявам, че ги събрах! – прошепна
Невена на Климент. – Вместо да направим мирна дискусия и да дадем напътствие, стана всенароден скандал.
Само да не се сбият. Това, което работи в София, не ра
боти в Говедарци. Пълен провал за мен като специалист.
– Не се тревожи! – уверено ѝ отговори Климент. –
Щом това се случи, значи е Божия воля. Знаеш – когато
циреят назрее и го прободеш, изтича гнойта и на човека
му олеква. Сега ти изглежда неприятно, но го приеми
като избавление от болестта.
„Ако след тази вечер започнат скандали и разводи,
селото ще бие мен и Галя, а заедно с нас и Климент ще
отнесе боя!“ – помисли си Невена.
– Добър вечер на всички мацакурчани! – прекъсна
шума бодрият глас на дядо Асен. – И аз искам да кажа
нещо полезно, тъй като с жена ми Пенка проживяхме
щастливо петдесет години. Сега решихме да отворим
малък бизнес, да имаме някакъв допълнителен доход.
Купихме количка с оборудване за казанлъшки понички.
Жена ми сама прави тестото, сладкото не е купешко –
сама го вари от ягоди, боровинки, малини…
– Асене, или казвай по същество, или си ходи! Как
ви глупости за понички ни разправяш, ние тук сериозни
теми обсъждаме! – извика някакъв мъж от залата.
– А ти не ме прекъсвай! Ти нямаш търпение и затова имаш проблеми в семейството – нервен си. А защо си
нервен? – защото в селото нямаше казанлъшки понич
ки!
Хората в залата избухнаха в смях. Невена с облекче
ние въздъхна:
„Как навреме се появи този забавен дядка…“
– Ако си се върнал от работа и си донесъл на жена си и децата казанлъшки понички – продължи дядо Асен, –
жена ти нямаше цяла вечер да стои до печката. Щеше да
я целунеш, да ѝ кажеш, че си се погрижил за вкусен десерт, тя да си почине, да гледате телевизия, да похапвате
понички – и нямаше да се нервира и да вика...
...Дядо Асен измести някаква жена от микрофона и за
почна да предлага компромиси – разумно разпределе
ние на домашните задължения и идеята, че момчетата
още от малки трябва да се приучават към домакинска
работа...... Залата пак зашумя – мъжете категорично отказваха да мият чинии и да пишат домашни с децата. Накрая избутаха дядо Асен по далече от микрофона.
Но той се появи от другата страна на залата, на от
срещната пътека, здраво хванал друг микрофон, и отдалече продължи речта си:
– С децата трябва да се занимаваме – те искат много
внимание. Но и жената иска мъжко внимание и обич, а
ако не ги получава, става нервна, даже боледува. – Зала
та притихна, защото дядо Асен говореше точно по темата. – А защо жените не получават достатъчно мъжко
внимание? – продължи той. – Защото всички лягат късно, тя е уморена, децата лудуват, не слушат… Но ако сте
ги изпратили за един час на центъра – дядото многозначително подмигваше с дясното око, – и сте им дали няколко лева да се почерпят с казанлъшки понички, щяхте
да имате цял час за жена си…
Дядо Асен не успя да довърши изречението си – жените се смееха, хващаха се за коремите, а мъжете се ядосваха и викаха:
– Ще ти видя майката и на теб, и на твоите казанлъшки понички! – крещеше един.
– Изнесете го някой навън и заключете вратата отвътре! – извика друг.
Няколко мъже станаха, почтено подхванаха дядо...
Продължението четете на страниците на книгата "Радости и несгоди на село Мацакурово". За поръчки пишете на лично съобщение. Цена :13 евро
#РадостиИНесгодиНаСелоМацакурово
#СветланаБрезашка
#БългарскаКнига
#БългарскиАвтор
#РоманВРазкази
#ЖивотНаСело
#ХуморИСатира
#НоваКнига
#Четене
#Книголюбители

21/07/2026

Отчето Йордан обикаляше селото и напомняше да не
пропускат празничната литургия. Обясняваше, че Коледа не е заради това, че се колят прасета, както беше казал
един от селото, а е рожден ден на Божия син, и че смисълът на празника е да отдадат почит и покаяние пред Бога.
Попивайки ракия при Тодор Далаверата, той проповядваше и там. Призоваваше хората да се пазят от греха
на чревоугодието по празниците и обясняваше, че ракията е дяволско питие. Кръстеше се, после кръстеше и
чашата с ракия и с думите:– Прости, Боже, моите слабости – изпиваше поредната чашка.
След третата ракия започна да се заглежда в Кичка
та – жената на кръчмаря. Осъзнал това, макар и пиян,
той възкликна:– Където дяволът сее пиене и чревоугодие, там е и грехът на блудството! – и, клатушкайки се, но с лицето
на човек, който току-що е победил самия Сатана, излезе
навън.
📖 Продължението ви очаква на страниците на романа „Радости и несгоди на село Мацакурово“.
#РадостиИНесгодиНаСелоМацакурово #БългарскаКнига #НовБългарскиРоман #ЖивотНаСело #ХуморИСатира #Книголюбители #СветланаБрезашка

19/07/2026

Жените в магазина обсъждаха личния живот на Не
вена, упреквайки мъжа ѝ и свекървата, при която живели младите.
– Хм – каза едната, – били са столичани, професор
ско семейство, интелигенция. Представям си как све
кървата я е представяла пред познати: „Синът ни – про
фесор, пише учебници за студенти… а жена му – от Мацакурово.“
– Аз се чудя как толкова години е издържала нашата Невенка – каза другата, стискайки устни. – Ако с моята
дъщеря бяха постъпили така, щях да им разкрася физи
ономиите.
– Стефка ме помоли да не я разпитваме защо се е при
брала – намеси се в разговора магазинерката. – Казва, че
Петко я е заварил в къщата разплакана.
– Не-не, няма да я разпитваме, да не сме глупави –
каза една от жените.
– Ама аз ще намина оттам, уж случайно. Може би помощ ще ѝ трябва – прозорците да избърша, някоя туршийка ще ѝ занеса, лекичко ще я подпитам.
– Ама че сте опасни! – пак се намеси магазинерката. – Казвах ви нещо, съжалявам, че ви споделих!
– А недей да ни се сърдиш – все едно нямаше да се
разбере. Не ние, та другите щяха да питат.
– Ауу… клюкарска работа – хвана се за главата магазинерката. – Стефка ще ми се разсърди.
Невена се събуди късно. От кухнята на кака Стефка
се донасяше аромат на топли мекици. Тя отвори очи –
през прозореца се виждаха стара липа с пожълтели листа и лека мъгла. Спусна краката си върху чергата и огледа стаята. Всичко си беше така, както и преди двадесет
години. Нямаше промяна.
Това е единственото място, където можем да се върнем назад във времето – родното място, където нищо не
се променя. Само хората могат да липсват.
На лицето ѝ се появи тъжна усмивка.– Няма да сменям мебелите в дома си. Нека и примен да бъде така. Сякаш родителите ми са излезли от
къщата преди малко – помисли си Невена.
В коридора се чуха стъпки и тихият глас на Стефка:
– Шшт, не тропай, още спи. Нека да се наспи хубаво.
Невена се усмихна тъй сърдечно от тази загриже
ност, че за малко да се разсмее, а тъжните ѝ мисли се
изпариха. Тя се облече бързо и излезе от спалнята.
– Ето я! – радостно извика бай Петко. – Добро утро!
Кафенце с мекички и домашно сиренце?
– Благодаря ви, да, гладна съм ужасно!
На закуска Стефка и Петко разказваха новините от селото – кой се оженил, кой е родил, на кого са окрали лозето, колко буркана лютеница е затворила Стефка тази го
дина и всички произшествия от последния месец. Невена
хапваше, слушаше и се чудеше на бурния живот в селото.
– Аз за последните десет години нямам толкова събития, колкото хората в нашето село за един месец! Хич
не ви е скучно!
И тримата се разсмяха.

19/07/2026

18/07/2026

Купи книга
Роман в разкази " Радости и несгоди на село Мацакурово".
Цена: 13 евро.

#селскиистории
#интересниистории
#хумористичниразкази
#книги
#купикнига